Документалната лента “Записите на Чарлз Буковски” съдържа 52 кратки интервюта, събрани в повече от четири часа, които Барбет Шрьодер взима от Буковски в период от три години преди заснемането на “Barfly”. Записите излизат за пръв път през 1987 г. в САЩ. Повечето от интервютата са правени в дома на Буковски в Лос Анджелис, както и на различни места в града, свързани с миналото на писателя.
Б: Вече съм казвал това – аз не съм гуру или водач, просто си пия виното, ходя на конни надбягвания и пиша стихотворения на пишещата машина. Това е всичко, нямам какво да кажа за каквото и да е. Просто няма нищо за казване. Колкото по-малко говоря, толкова по-добре се чувствам. Опитвам се да си изкарвам дните тихо и спокойно, без да говоря, от момента, в който се събудя, докато заспя. Още по-добре е, ако спя през цялото това време, тогава забравям за всичко. Събуждам се на следващия ден и се чувствам страхотно. Хората правят твърде много неща, говорят твърде много.
Моят проблем е, че свикнах да живея с жени. Не винаги го искам, но ето, пак съм с жена. Защо го казвам – има моменти, в които се чувствам слаб и потиснат, когато всичко отива по дяволите, и когато съм сам, просто лягам в леглото за три дни и четири нощи, пускам щорите и се излежавам, и пия бира. Ставам само за да пикая и сера. Случвало ми се е това да продължи месеци. По този начин си възвръщам силите. Мисля, че някой ден медицината ще препоръчва това на всички, които се чувстват зле. Хората са толкова обсебени от идеята, че непременно трябва да стават сутрин, да вършат разни неща и после пак да лягат. Жената, с която живея в момента, обикновено става към 12.30 на обяд, аз я поглеждам и казвам, о, спи ми се, хайде да спим. Разбирате ли, дори не пием. Само спим. Да, хората са приковани към този процес: ставай, лягай, горе, долу, прави нещо… не могат да излязат от този кръг. Ще видите, че някой ден ще кажат: Буковски знаеше как. Просто полежи няколко дни, възстанови силите си, почувствай се добре. Но как да го правиш, като трябва да изкарваш пари, това е друга и дълга история.
Ш: Винаги си се стремял да не позволиш на машината да те погълне.
Б: Да, винаги, на всяка крачка. Дори когато сервитьорка се приближи до мен и попита с онзи глас: “Искаш ли чаша кафе?”. Ето така започва. Как да кажа… винаги има въпроси и отговори. Ето защо харесваме филмите, възхищаваме се на героите в тях, защото правят каквото си искат. Режат глави на малки момиченца, държат ги в банята, такива неща. Не казвам, че това е хубаво, просто колкото повече правиш това, което искаш, толкова по-добро човешко същество ставаш.
Ш: Или те изгарят.
Б: О, нека забравим това. Разбра идеята ми. Повечето хора са безполезни.
Очаквайте още
