Документалната лента “Записите на Чарлз Буковски” съдържа 52 кратки интервюта, събрани в повече от четири часа, които Барбет Шрьодер взима от Буковски в период от три години преди заснемането на “Barfly”. Записите излизат за пръв път през 1987 г. в САЩ. Повечето от интервютата са правени в дома на Буковски в Лос Анджелис, както и на различни места в града, свързани с миналото на писателя.
№2.
Ш: Казваш, че гладът не създава изкуство, а създава много други неща, най-вече време.
Б: Да, така е. Не ми е приятно да го казвам тук, но когато работиш по 8 часа на ден и ти дават 55 цента на час, така се получава. Ако стоиш вкъщи без работа, няма да имаш пари, но ще имаш време да пишеш. Предполагам, че съм от малкото хора в днешно време, които наистина гладуват за своето изкуство. Наистина съм гладувал, за да мога да си позволя да не бъда обезпокояван от никого. Не съм ял, не съм правил много други неща, само за това. Бях смахнат, но отдаден. Защото може да си смахнат и отдаден, и пак да не можеш да твориш. Отдадеността без талант е безполезна, недостатъчна. Много хора гладуват и не правят нищо.
Ш: Да, но ти имаш талант.
Б: Всички те си мислят, че имат. Как разбираш, че струваш нещо? Не знаеш, това е изстрел в тъмното, или го правиш, или ставаш нормален гражданин и работиш по 8 часа. Жениш се, имаш деца, семейна Коледа, ето я и баба, “Хей, бабо, влизай, влизай”… по дяволите, не понасям това. По-добре да се самоубия. Предполагам, че това е в кръвта ми, да не понасям всички тези “нормални” неща от живота – семейството, работата. Просто реших да гладувам и да пиша, полудявайки. Дори ако не беше писането, пак нямаше да работя от 8 до 5. Цялото това влачене, Джони Карсън, рождени дни, Коледа, Нова година… това са най-отвратителните неща за мен. Така започнах да пиша, после ме публикуваха някъде… и ето ме сега, седя тук, пия вино, говоря за себе си, отговарям на въпроси, защото ги задаваш, не защото имам отговори.
Превод: Дилян Еленков
Очаквайте №3.
