или ФАКТОРИ ЗА НЕСЪРАЗМЕРНОСТТА НА НЕБЕТО
Oт Румен Павлов
Оттам-насам се движат светът и линиите.
Хаосът става ред с движението оттам-насам.
…ос и светът-ред се отделят един от друг в пашкула-единица и затъмняват огледалното поле на несътворението.
Линии. Начало и край.
Бог се оглежда в началото и края. Бог се оглежда извън началото и края. Бог се оглежда между началото и края. Един Бог ли е това?
Линията е ограничена част от права. Правата няма начало и край. Две успоредни прави не се пресичат.
Бог търси началото и края. Тогава как знае къде да се оглежда?
Бог предполага къде са нач…
Две успоредни прави се пресичат, ако пространството е изкривено. Хиперболичната и елиптичната геометрия гордо развяват знамената си. Някъде там стои забитият трън.
Колебанието определя света-хаос и света-ред. Бог се колебае кое е начало и кое е край. Колебание в облаците.
В пашкула-единица кипят процесите на свързване. Парата, която излиза, образува облаците.
…ворението е под полето на несътворението. То също е огледално. Затъмняват го сенките на някои новообразувани неевклидови равнини.
Колебанието е облака на престъпника. „О, душата ми излиза” прошепва понякога той и поглежда надолу. Ако е отгоре, вижда едното огледало. Ако е отдолу, вижда нищото. Ако види горното огледало, облакът се вдига. Ако види нищото, облакът му проговаря: „Да си вървим”. Престъпникът е сразен.
Друг път той поглежда нагоре. Ако е отдолу, вижда другото огледало. Ако е отгоре, вижда пашкула-единица. Ако види долното огледало, облакът прониква през кожата му. Ако види пашкула-единица, облакът му проговаря: „Изчакай”. Престъпникът има избор.
Водовъртеж. Бог е центрофуга. Когато оборотите намаляват, Бог се разширява и започва да изпълва това, в което се намира. Когато оборотите се увеличават, Бог се свива и каналите се местят. Следи от преместени канали се откриват на местата, на които спираме внезапно и променяме посоката си.
…оникват измежду рамките на огледалата като конци. Детето ги чувства и пада в лодката им, възрастният пада зад лодката. Суровите символи на несъзнаваното нямат значение.
Ако някъде се пристегне корсет, другаде се развързват дървесни трупи. Въжето понякога стои вертикално.
Понякога сякаш болката влиза през петата и излиза през гърба. Трудно е да се проследят междинната посока и кръговратите, заради утихването в най-напрегнатите моменти. Разстоянието между началото и края винаги е нула, т.е. болката няма начало и край. Тя върви оттам-насам и се подрежда в движение. Оттам-насам е тук, движението е покой, радостта е покой, сега се образуват скалните издатини за корабокрушенците. Сег…
Сонатите, които останалите не чуват, стоят в основата на опитите ни за себепознание, без да разбираме, че те ни водят към небето.
Труженици в обедна почивка, храната не е готова. През прозореца се виждат казаните и огньовете, наредените чинии, трапезите. Никой не дава сигнал, гладните забравят за глада си.
Един човек попаднал в пустинята. Вървял, изтощил се и започнал да рови в пясъка. Там намерил голямо яйце. „Май е от щраус” – помислил той и в същия момент се зачудил какъв е механизма на мисълта му. Започнал да го проучва и след малко открил, че стои вкъщи, с книга за пустинята в ръка. Продължил с фантазиите и разсъжденията, с връщането назад. Намерил се в прахообразно състояние в стая с метални стени. Продължил да се търси. Стигнал до положение, в което…
Чувството за незавършеност определя божествената искра, чувството за завършеност определя божествения огън, чувството за нещо определя божествения пожар, заради който семената поникват рядко, в незасегнатите места, заради който семената са измислица.
…па хора, наредени в кръг, то по средата винаги има черен обелиск. Той навигира кръга в света на сенките или слънцата. Споре…
Бог лъкатуши между празнините, прави салта, става по-голям, става по-тесен, протяга се към капаците, вдига ги, връща ги, продължава оттам-насам. Бог е линия, Бог е линии, Бог се пресича с Бог.
Когато проповедникът тръгне на мисията си, дърветата застават нащрек, готови да пеят. Песента на дърветата е слугата на проклятието. Проклятието е слугата на празнината.
По нощния бряг някой набелязва точките. По нощния бряг някой брои фенерите. „Здравейте, боклукчии!” възкликва луната от измамното си корито. Някой се протяга и премества закачалката. „Не се пречкайте” – светът се саморегулира и си внушава чувство за симетрия. Вят…
Човекът, който търси свободно легло, успява да задържи маската си още няколко часа, преди да се приготви за работа. Там винаги влиза в противоречие със същността си на футболна топка.
Думите и мисълта зад тях стоят залепени по кухините на това, което трябва да…
Всичко се съдържа в противоречието на неевклидовата геометрия. Само глупаците го забелязват. Дори орлите са ослепели.
По д…
Детето е добре завито и спи здрав сън. Под леглото му се чертае картата на бъдещето с нечистената от една седмица прах, която е заприличала на вулканичен архипелаг. Детето разширява ноздрите си и сяда на края на крокодилската опашка. Крокодилът минава през заровения наобратно в пясъка нож.
Онези, които мислят за самозабравата, обикновено забравят самотата. Онези със стомните сънуват корито, онези с моретата сънуват очи. В процеса на себесъзнаването обикновено пониква цвете, което увяхва бързо. Процесът е неделим и траекторията му е спираловидна.
…ите в гардероба обикновено говорят за минали събития. Умението за прочитането им се крие в подредбата на пространството и вниманието към „зад ъгъла”. Частта, която никога не се вижда, се дели на нула.
Бог спи, когато светът се буди. Когато светът умре, Бог ще тича. Когато Земята се разклати, кеглите ще пожелаят да спрат времето. Първо обаче ще трябва да открият песъчинката, в която се намира.
В стая с миризма на смола има включен телевизор. Линиите, от които са изградени образите на екрана, не съществуват там. Ня…
Гордите гори крият нещо за някои. Сивите градове също. Очите закусват с геометрия, но вечерят с черно премигващо поле. Бастуните за всяка част от деня са с различна дължина, според различните измерения. В крайна сметка всичко води обратно към четирите крака.
Веднъж един селянин отишъл да извади вода от кладенеца. Хвърлил кофата и чул силно „ох”. Изплашил се и побягнал. Дни наред това „ох” го преследвало, въпреки че в кладенеца нямало никого. Накрая селянинът се хвърлил в кладенеца и се удавил. Една линия в пространството се удължила леко. Една несъществуваща линия в непространството не съществувала. Огледалното поле на несътворението блестяло. Бо…
