Дебютният филм на Шарлот Уелс “Под слънцето“ (Аftersun) е пронизваща интимна история между баща и дъщеря. Драмата се развива зад завесата и те остава с притаен дъх, а сълзите се промъкват между думите през цялото време.
А майсторското изпълнение на Пол Мескал (Normal People) засилва сюжетът и предава усещане, че в “ролята“ може да е всеки от нас.
Лентата е избран за филм на 2022 година от “Guardian” и има защо.
Филмът проследява ваканцията на самотния млад баща Калъм и 11-годишната му дъщеря София в Турция в края на 90-те години на миналия век.
Калъм е видимо пред разпад, но някак успява да удържа положението.
Софи е преждевременно развито момиче и се опитва да влезе в живота на възрастните. На границата между дете и тийн, с изострена чувствителност, тя долавя какво се случва с баща й, но едва ли може да си го обясни.
Софи улавя веселите моменти с баща си на камера и по детски пропуска някои негови мини кризи.
Ваканцията свършва и двамата се разделят.
По време на историята има препратки и към вече младата майка Софи, която години по-късно гледа заснетите от нея кадри и се сдобрява и прощава с баща си.