Последни
Home / Литература / А. П. Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си
А. П. Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си

А. П. Чехов: Човек е онова, което мисли за себе си

За Автора

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, по професия лекар. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница“.

Той е автор на множество къси разкази, както и на пиеси, оказали силно влияние върху драмата през XX век. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература.

Известни негови творби са драмите „Чайка“, „Три сестри“, „Вуйчо Ваньо“, пиесите „Горски дух“, „Сватба“, „Иванов“, „Вишнева градина“. Първият му сборник с разкази е „Приказки за Мелпомена“ (1884), по-късно излизат „Пъстри разкази“ (1886), „В полумрака“ (1887), „Сърдити хора“ (1890).

Можете да достигнете до убеждения само чрез личен опит и страдания.

Ако искаш да станеш оптимист и да разбереш живота, то престани да вярваш на това, което говорят и пишат, а сам си наблюдавай и вниквай.

Животът се разминава с философията: няма щастие, ако няма безделие – удоволствие доставя само онова, което не е нужно.

Човек е онова, което мисли за себе си.

Животът е досаден капан. Когато мислещият човек възмъжее и достигне до зряло съзнание, той неволно се чувства като в капан, от който няма изход.

У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.

Трябва да бъдем ясни умствено, чисти нравствено и спретнати физически.

Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.

Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.

Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.

Призванието на всеки човек в духовната дейност е постоянно да издирва правдата и смисъла на живота.

Човек обича да говори за болестите си, а между другото това е най-безинтересното нещо в неговия живот.

Правдата и красотата винаги са съставлявали главното в човешкия живот и въобще на земята.

На човека са необходими не три аршина земя, не имение, а целият свят, цялата природа, където на воля да може да изяви всички свойства и особености на свободния си дух.

Аз въобще не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.

Стараем се да променим живота, така че потомците ни да бъдат щастливи, но потомците ще кажат както обикновено: преди беше по-добре, сегашния живот е по-лош от предишния.

Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
Смисълът на живота е само в едно – в борбата.

Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.

Науката е най-важното, най-прекрасното и нужно в живота на човека, тя винаги е била и ще бъде висше проявление на любовта – само и единсвено с нея човек ще победи природата и себе си.

На човека ще му стане по-добре тогава, когато му покажете какъв е.

Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.

Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.

Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.

Краткостта е сестра на таланта.

Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.

Изкуството дава крила и отнася далече-далече!

Който нищо не иска, на нищо не се надява и от нищо не се бои, такъв не може да стане художник.

Не Шекспир е главното, а забележките към него.

Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.

Ако в първо действие на сцената виси оръжие, то в последното действие трябва да стреля.

Погледнах я. Погледът е мечът на душата. Тя се олюля.