Влязох в магазина за консерви за да си взема малко риба. Продавачката ме поздрави вяло с глас, идващ сякаш от някоя от всичките консерви наоколо.
Не разглеждах дълго преди тя да ме покани на тезгяха. Имало нов вид риба, казва.
Някаква от Китай. Идваща, явно, в дълбоки, черни консерви. Погледнах надолу в консервата, където риба не видях, имаше само черна клатушкаща се течност отразяваща размазано болнавото ми изражение.
Погледнах продавачката едновременно със страх и отвращение. Чувствах, че бях измамен и подведен, но не разбирах как и защо.
Тя ме гледаше със смачкан, обесен на рибешката смрад поглед, от който пръскаше безразличие към мен и присъствието ми.
Може ли някакво обяснение?
За какво?
Няма риба в тази консерва, нищо не видях. Само някаква чернилка.
Не ми отговори, а просто се обърна, отвори вратата до себе си и излезе без дори да ме погледне.
Стоях, може би, минута загледан в затръшнатата срещу мен врата. Помещението още кънтеше, черната течност в безрибната консерва се клатушкаше.
Запътих се решително към вратата и я отворих. Озовах се в малка стая с легло, стол и телевизор. Продавчаката седеше на стола и гледаше телевизия.
Реших да легна на леглото и да я изчакам да проговори. В стаята всъщност беше приятно, миришеше добре и светлината беше мека.
Толкова се стоплих, че се съблякох гол. И други хора дойдоха да гледат телевизия с продавачката. Някои от тях приличаха на родителите ми, а други ми бяха съвършено непознати. Дори не ме интересуваше какво дават по тоя телевизор. Бях съсредоточен изцяло върху усещането да съм гол пред тези хора и те да не обръщат внимание на това.
В един момент една жена от насъбралите се пред телевизора хора дойде и седна до мен. Хвана ме за ръка, прошепвайки ми да стана. Тръгнах с нея обратно към магазина. Дори не си взех дрехите. Бяхме отново при консервата с черна вода. В нея плуваше една риба.
