Абсентът е вдъхновил много велики автори през последните 150 години, както и е съсипал други също толкова успешно. Артюр Рембо нарича абсента “ пелин на ледниците „, тъй като ключова съставка е горчивата билка пелин (Artemisia) , която расте в изобилие в мразовития регион Вал – дьо – Траверс в Швейцария. Това е мястото, където легендарната ароматна напитка, която се превръща в символ на упадъка, е изобретена в края на 18 век .
Питието вдъхновява от 1859 г., когато картината ”Пияч на абсент” The Absinthe Drinker на Едуар Мане шокира на годишния салон в Париж. През 1914 г. Пабло Пикасо създава своята бронзова скулптура Чаша абсент (Glass of Absinthe) . По време на Бел Епок Зелената фея, получила прякора си заради отличителния си цвят, се превръща в предпочитана напитка за много писатели и хора на изкуството в Париж, заради което 5 часа става известен като зеления час, когато кафенетата се изпълват с хора с чаши със зелената течност.
Абсентът укрепва и унищожава приятелства и се превръща в муза за редица течения като сюрреализъм , модернизъм , импресионизъм, постимпресионизъм и кубизъм .
Десетки творци изобразяват пиячи на абсент, както и други предмети, свързани с ритуала по пиенето му като чаша, решетъчна лъжица, бучки захар и студена вода (бел. ред. Абсентът се налива в чаша, върху която се поставя специална решетъчна лъжичка, в лъжичката се поставя кубче захар, напоява се с абсент и се запалва. Залива се с тънка струя ледено-студена вода).
Съвременен анализ показва, че пропорциите на пелина в питието са такива, че да предизвикат малък психоактивен ефект при правилно дестилиране. Напитката обаче е способна да предизвика временна загуба на зрението , халюцинации и странно поведение. По-вероятно е обаче вредата да се дължи на прекомерната употреба– по 12-20 пъти на ден. И все пак мистиката остава.
Муза в бутилка
Рембо, Бодлер, Пол Верлен, Емил Зола, Алфред Жари, Оскар Уайлд са сред десетките писатели, известни като пиячи на абсент. Жари държи да пие абсента прав, Бодлер използва и опиум, Рембо го комбинира с хашиш. Те пишат за своето пристрастяване и ефекта върху творческия процес. В поемата ”Отровата” Бодлер поставя абсента пред виното и опиума: ”Но какво ли по-отровно е от влагата в очите, от очите с чар зелен: езера, в които моят дух трепери ужасен. На тълпи събират се мечтите и от бездните горчиви пият в своя тежък плен”.
Ги дьо Мопасан също пие абсент, както правят и героите в много от неговите разкази. Неговата A Queer Night in Paris разказва за провинциален нотариус, който приема покана за парти в студиото на известен художник. Той пие толкова много абсент, че се опитва да танцува валс със стола си и след това пада на земята. От този момент той губи памет и се събужда гол в чуждо легло.
Съвременници посочват абсента като причина за съкращаване на живота на Бодлер, Жари и Верлен . Дългите ръце на Зелената фея може дори да стоят зад решението на Ван Гог да отреже ухото си.
Нарочен за причиняването на психоза и дори убийство от 1915 абсентът е бил забранен във Франция, Швейцария, САЩ и голяма част от Европа.
Културен махмурлук
Зелената фея избледнява като културно влияние през по-голямата част на 20-ти век, за да бъде заменена от коктейли, мартинита и през 60-те години от наркотиците. Периодично възвръща своята сила, но най-вече като израз на носталгия.
Ърнест Хемингуей отпива от Зелената фея в Испания през 1920 година като журналист, а по-късно по време на Испанската гражданска война. Героят му Джейк Барнс се утешава с абсент след като лейди Брет бяга с тореадор в ”И изгрява слънце” (The Sun Also Rises). В Смърт в следобедните часове (Death in the Afternoon) Хемингуей обяснява, че е спрял бикоборството, защото то не може да го направи щастлив, освен след пиене на три или четири абсента, които му дават кураж, но изкривяват неговите рефлекси.
Хемингуей дори изобретил коктейл в ”Смърт в следобедните часове” : ”Сипете една доза абсент в чаша от шампанско. Добавете студено шампанско докато добие млечен цвят. Пийте 3-5 от тях бавно”.
В края на 20 век, абсентът става отправна точка сред новото поколение писатели, базирани в последните бохемски пристани като Сан Франциско и Ню Орлиънс.
”Абсентът обгаря гърлото ми с неговия вкус – част пипер, част от женско биле, част плесен“, пише хорър писателят от Ню Орлеанс Попи З. Брайт (Poppy Z Brite) в една история от 1989 ”Устата му ще вкуси пелин”. Разказвачът и приятелят му откриват повече от петдесет бутилки от вече забранената течност, запечатани в семейна гробница в Ню Орлеанс. До края разказвачът фантазира за първата си горчива целувка с духа от отвъдното.
Все още виждам зелено
Днешният абсент е „обезболяваща езика напитка“, която „изостря сетивата“, казва Ланс Уинтърс, майстор дестилатор и собственик на Сейнт Джордж Спиритс, която предложи първият легален абсент в САЩ в края на 2007 година.
„По мое мнение, абсент придава атмосфера на мистика, едно докосване до свръхестественото- качества, които харесвам в едно питие отново и отново“, казва Роузи Шаап, критик в Ню Йорк Таймс. Нейните съвременни абсент коктейли включват две части джин, една част сух вермут, две части абсент и един ментов лист.
В днешните литературни кръгове абсентът е по-скоро забавление, отколкото муза. Той се появява в епизод на култовия сериал Mad Men, като запазена марка на Мерилин Менсън (бел. ред. изпълнителят има собствена марка абсент Mansinthe) и вдъхновяваща безброй напитки съставка, но в умерени количества. Можете дори да купите приложения за разреждане на абсент за вашия смартфон.
По BBC