Концертът, който трябваше да (не) се случи – WHITEHORSE & UPYR live in Sofia 04242014

Концертът, който трябваше да (не) се случи – WHITEHORSE & UPYR live in Sofia 04242014

За Автора

Иван Шентов е поет, писател и музикант. Гледа лошо и пуши много.

Трябва ми известна подготовка за да започна този разказ. Разказът за концерта, който трябваше да (не) се случи.

Part I: Raised Into Darkness

Спускам щорите и стаята става леко затъмнена, сипвам си горещо кафе от пълната кафеварка, внимателно, много внимателно поставям плочата на плейъра и още по-внимателно спускам игличката върху нея. Първата песен, заглавната. Започва почти плахо, но само в първите три секунди. След това те смазва с цялата си тежест, едновременно тягостна и освобождаваща. Песента е дълга 13 минути и 29 секунди. WHITEHORSERaised Into Darkness. Добро начало.

Цялата тази подготовка за да напиша няколко реда не е случайна. Не е случайно, че това няма да е репортаж за концерт, а по-скоро разказ. Репортажите оставям на репортерите. Разказите и добрите истории са за приятелите. Паля си цигара… вече съм готов!

Това е разказ за нещата, които можеха да не се случат, но все пак преживяваш. Изглеждат внезапно и изненадващо, но след това разбираш, че са някак предопределени. Като карма.

Смятам, че перипетиите, през които минаха WHITEHORSE и UPYR за да се стигне до българската дата от турнето на австралийците, са си стрували всяка шибана спукана гума по пътя, всяка минута чакане на магистралата, всяка псувня, изтръгнала се от устата на групи и фенове за да се стигне до тази истински специална вечер в клуб Jet Rock.

Taка всяка капка пот, всеки нискочестотен шум, който се впива във вътрешностите и всяка усмивка (или отнесен поглед) се превръщат в история. Няколко дни след концерта вече почти не си спомням, че за малко това събитие можеше да не се случи и зверовете от Мелбърн да подминат София по пътя към Ада. Спомням си ясно обаче омекването в колената когато концерта започна и бученето в ушите под дъжда след него, по пътя към дома.

Part II: If we could only blossom

19:30, вечерта на 24 април. В небето над София се е отворила дупка и оттам някой излиза тонове тежък, лепкав дъжд. Колите пъплят по улиците и се спуска предателски мрак. Аз и момичето на моите мечти сме съвършено мокри на някаква кирлива спирка. Дънките и якетата тежат върху телата. С четиристотин зора и без чадър стигаме до бул. Тотлебен и клуба, към който ако трябва да съм честен бях малко предубеден след промяната в последния момент като най-адекватното място за този гиг.

Там ни очакват може би десет човека, повечето също съвършено мокри. Барът е гостоприемен и сигурно сме единствените в него, които си поръчват кафе. Започват да идват още някакви хора, но за цялата вечер не ми изглеждат повече от 50.

Още не можем да изсъхнем, но поне малко сме се стоплили. На сцената има раздвижване и малко след това излизат UPYR. Гледам ги за първи път на живо, но са хванали вниманието ми от няколко месеца. Определено съм с позитивна нагласа, но и с високи очаквания. Дори знам няколко парчета.

Не ме подвеждат: стартът е силен с Before the Altars of Necrotic Karma. UPYR са убийствено яка банда на живо и нека никой не ви убеждава в обратното! Харизматичен вокал в лицето на Brodnik и наистина високо ниво в музикално отношение. Присъствието на групата е адски силно, особено факта, че в по-голямата част от шоуто бяха истински вглъбени в това, което правят. Това, разбира се, не бива да се бърка с неувереността, която кара много (не само български) банди да изучават пода през цялото шоу или – по-лошо – да правят спорадични резки движения по сцената, които напомнят началото на епилептичен пристъп.

UPYR ме грабват тотално и нямам половинчатото усещане на припряност, което често ме съпътства докато гледам „подгряващи“ групи докато чакам „големите“. Истината е, че UPYR категорично не подгряваха това шоу, а бяха пълноценна и интегрална част от цялостното преживяване. Тук е момента да спомена и приятното чувство, което ме споходи докато ги гледах. Brodnik, когото познавам и от изявите му в Melekh, като че ли най-после е намерил музикантите, с които да плува в тотално свои води. С целият респект, на който съм способен, към това, което прави в другата група, UPYR e мястото, където виждам възможност за разкриването на целия му потенциал като вокал и фронтмен. А той е голям!

Mora на баса, която познавам като част от няколко noise акта от близкото минало, е другата много приятна изненада на живо. Не мога да скрия, че имам пристрастия (но и съответните завишени очаквания) към дамите, които опъват дебелите струни и определено съм придричив към звука и изпълнението на баса в която и да е група. Работата на ритъм секцията ме остави доволен и даже малко горд, че UPYR са местна група.

upyr

Oсвен това… мразя кавъри, но варианта на Venus in Furs ме изкефи, което за мен е забележително, защото тези, които ме познават знаят, че съм сприхав снобар на тема Velvet Underground.

И като всеки разказ или приказка и тази трябва да си има поука. Поука номер 1: UPYR са адски интригуваща и мощна нова банда с тонове потенциал. Нямам търпение да видя какво ново предстои при тях!

Part III: The Great Unholy Beast

След като UPYR ме оставиха приятно надъхан и панталоните ми почти изсъхнаха дойде време за шибаните австралийци от WHITEHORSE. По рано – в светлата част на деня – ги бях  видял как се мотаят по центъра, в района на един хостел, и ми направи приятно впечатление, че излизат за гиг в абсолютно същия outfit, в който си бръмчат и през деня. Трябва да призная, че с годините малко ми е писнало от преструвки и съм се научил да вярвам на първото си впечаление. И през деня, и преди шоуто в клуба, и на сцената пичовете изглеждаха земни и готини, което в моята книга носи бонус точки. Бонус точки донесе и коженото садо-мазо екипче на басиста, хаха…

Знаех относително малко за WHITEHORSE преди да разбера, че ще свирят в София, предимно около сплита им с CROSS (които са убийствена банда) от преди няколко години, и това, че са свирили на една сцена с HumanHostBody. Да си кажа честно тогава не им обърнах много внимание.

От години съм привлечен от банди, които търсят в звука си максимална тежест и съспенс за сметка на скоростта и гимнастиката по китарите, без непременно да се ограничавам в стилови лепенки като doom, sludge или metal. Затова в началото на сета на WHITEHORSE бях с позитивни очаквания, но и с наострени уши за нещо, което евентуално да ме изненада.

Не очаквах кой знае какво… Огромна. Тотална. Грешка.

С първия звук, който безкомпромисно изпълни клубчето, тези пичове буквално смазаха. Още преди да добия каквато и да е представа за музика, присъствие или шоу бях абсолютно и безвъвзвратно пометен от стената от звук, която WHITEHORSE създават пред себе си. При това с една китара!

Сетът им включва парчета със завидна дължина, нещо което адски много помага да се вглъбиш истински в музиката, която се случва пред очите ти. Въпреки че имаше доста за гледане (напр. огромната брада на мистър Хайд или бягащите кончета в бекграунда) след десетата минута прекарах по-голямата част от концерта със затворени очи. Дълбочината, която създават със звука и музиката си WHITEHORSE е нещо, което съм усещал едва на няколко концерта в целия си живот. Това, което се случваше пред мен, беше меко казано запомнящо се.

whitehorse

Елементът, който истински и тотално ме спечели за каузата на групата определено е органичното присъствие на noise елементи в целия им сет, и то не като малоумна хипстърска добавка, а като част от композицията. Неизменна част от групата. Контактни микрофони, семпли, гонгове, добре поднесена електроника. Невероятно.

И когато вече имах чувството, че няма какво повече да видя и чуя Питър Хайд се изкатери с неочакваната грация на бяла кобилка върху една от (доста рехавите) маси в Jet Rock за да извърши от там финалния ритуал в чест на Рогатия за тази вечер.

Epilogue

Поука номер 2: този концерт трябваше да се случи, и се случи!

Завършвам този разказ тук. Няма кой знае какво да се каже в такива случаи без да звучи насилено или нагласено. По време на самия концерт пък се случиха адски много други неща, вътре в нас, които не могат да се разкажат с думи. Те могат само да се почувстват и изживеят. Също като музиката.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*