Светослав Тодоров: Три кратки

Светослав Тодоров: Три кратки

За Автора

Светослав Тодоров е журналист, писател и част от музикалната платформа Indioteque.

Автор на сборника с кратки разкази “Хората, които заспиваха сами” (Университетско издателство “Св. Климент Охридски”) и предстоящ роман, написан в съавторство с Иван Райков.

Публикуван в Granta, Klaxon Press, “Страница”, “Литературен вестник”, dnevnik.bg. Част от каталога на Contemporary Bulgarian Writers. Превеждан е на хърватски за антологията Izbor iz suvremene bugarske književnosti и на сръбски в предстоящия брой на сп. Beton, където са публикувани и трите нови микро разказа, които можете да прочетете тук.


Пътепис

Причерня ми. Усетих бодежи в сърцето, усетих бодежи в ума. Отворих уста и вдишах всички думи, които съм искал да кажа. Досега те висяха във въздуха с мръсни разкривени нокти. Колебанието им личеше отдалеч. Натежаха и за малко да повърна, да извадя телефона и посред нощ да се обадя на всички, които познавам. Натежаха и затворих очи. Преглътнах и последните думи: „И ти ли?“ Преглътнах с остатъка от водата. Не съм пушил от година, запалих една, за да задуша каквото може да се задуши. Езикът ми е черен.

Счупено име

Всеки на тази улица има татуировка с рожденната си дата, поредния си номер, даденото му име. То беше изписано по цялата му ръка. Никога не си го е харесвал, чувстваше я чужда, както някои чувстват чужд пола си, както някои чувстват чужд мозъка си. Веднъж не издържа на тежестта. Счупи ръката си и бързо го изгониха от строежа. Счупи ръката си, а името надвисваше. По-силно от всякога.

Тя всяка сутрин

Изглеждаше като мъж с много тайни. Стоеше спокоен на пейка в Докторската градина, дори по време на най-големите земетресения, дори по време на най-мръсните наводнения. „Хора без ръце, хора без крака, хора без глави, хора без хора – всички ме питат защо стоя тук.“ Не се стърпях и с усмивка попитах „Е, защо?“. Помоли ме да се приближа и седнах до него. „Оттук виждам как тя отива на работа всяка сутрин висока и как следобеда се връща ниска. Искам да видя дали може да стане малка, колкото котка.“

Снимките на автора са на Драго Горанов и Веселин Петков. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*