Т.С.Елиът: Марина

Т.С.Елиът: Марина

МАРИНА

От Т.С.Елиът/ превод: Румен Павлов

Quis hic locus, quae regio, quae mundi plaga?

Какви морета какви брегове какви сиви скали и какви острови
Каква вода разсича носа
И миризма на бор и дрозда пеещ през мъглата
Какви образи се връщат
О, дъще.

Тези които острят зъба на кучето, което е
Смърт
Тези които лъщят с блясъка на колибрито, което е
Смърт
Тези които седят в кочината на задоволството, което е
Смърт
Тези които страдат от възторга на животните, което е
Смърт

са станали несъществени, смалени от вятър,
дъх на бор, и мъглата на горската песен –
разпаднати от красоти

Кое е това лице, по-малко ясно и по-ясно
пулсът в ръката, по-малко силен и по-силен –
даден или взет назаем? по-далечен от звезди и по-близък от окото

Шепоти и лек смях между листа и бързащи крака
Във съня, където среща има цялата вода

Бушприт от лед пропукан и боя от горещина.
Аз го направих, забравил съм го
и си спомням тук.
Слабият такелаж и платното изгнило
между юни един и септември друг.
Направих го незнаещ, полу-съзнаващ, непознат, самият аз.
Стрингерът на кила пропуска, на спойките им трябва лепило.
Тази форма, това лице, този живот
живеещ, за да живее във свят на време отвъд мен; позволи ми
да се откажа от живота си за този живот, от словото си за това неизразимо,
пробуденото, полуотворена уста, надеждата, корабите.

Какви морета какви брегове какви гранитни острови към моите греди
и дрозд викащ през мъглата
дъщеря ми.