“This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”

“This Must Be the Place” на Сорентино или как пропушва един скучаещ ”Робърт Смит”

Cheyenne: „There’s something not quite right about this. I’m not sure what, but something.“

Шон Пен с топирана коса и грим ала вокала на The Cure Робърт Смит.

Петдесетина годишният Шайен е отегчена бивша глем звезда, отказал се с причина от музиката и скучаещ в ежедневие със съпруга (Франсис Макдорманд), куче и пазаруване в супермаркети.

Rachel: „I remember you. You sang with Mick Jagger once.“

Cheyenne: „Actually, Mick Jagger sang with me.“

Облечен изцяло в черно, с Doc Martens той тръгва от Дъблин за Ню Йорк, за да изпрати в последния му път баща си – ортодоксален евреин, с когото не поддържа връзка от тийнейджър.

Шайен разбира, че баща му е посветил живота си на издирването на надзирател нацист от концлагера Освиенцим, в който е бил затворен. Цел, която по свой начин възприема и Шайен.

В пътешествието в баналната посока – към себе си, е намесен и един пикап, сервитьорка и детето й.

Cheyenne: „No, Jane, I’m not trying to find myself. I’m in New Mexico, not India.“

Пътуването продължава, като Шайен се връща по-различен и вече запалва цигара, нещо което по някакъв начин му се е разминало въпреки опита му с тежки наркотици.

Много фин хумор е вплетен в цялата история, а някои от диалозите са велики.

Името на филма идва от песента на “Talking heads”, а лидерът на групата Дейвид Бърн прави епизодична роля като самия себе си. Образът на Шайен е вдъхновен от Робърт Смит, който продължава да използва същия имидж и на 55 години.

“This Must Be the Place” (2011) е първият англоезичен филм на Сорентино, който тази година спечели Оскар с ”La grande bellezza” („Великата красота“).

Други филми на Сорентино – ”Le conseguenze dell’amore”, ” Il divo”

Cheyenne: „There are many ways of dying, the worst of them, is to continue living.“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*