Добре забравеното свежо: The Black Swells – Dead Lovers Club EP

Добре забравеното свежо: The Black Swells – Dead Lovers Club EP

„Добре забравеният“ рокендрол всъщност май никога не излиза от мода, стига да има кой да го изсвири с кеф и хъс. 
★★★★✰✰

The Black Swells – Dead Lovers Club EP (digital release)

The Black SwellsОтстрани изглежда сякаш The Black Swells са част от една малка, но тясно завързана на възел софийска клика, която през последната година редовно ми хваща окото, и най-вече ухото. Чух ги за първи път на Rocket Psyence и общо взето веднага ми влязоха в списъка с банди, които бих следил. Стилът е хипнотичен rock’n’roll, форматът – любимият ми: пауър трио. Музиката е грабваща на живо, очевидно става за танцуване, реакцията на публиката е показателна. Генеричния rock’n’roll на 21 век не е високо в личната ми класация, но The Black Swells определено го правят добре. Това е и причината да внеса известни промени в планирането си, според което на по-предно място беше ревюто на новия на Doesn’t Frogs (ако се загледате внимателно, ще забележите, че двете банди делят общ член).

И така… денят е (шибан) понеделник – 9 ноември 2015 г. Първото официално издание на The Black Swells излезе буквално преди няколко часа. Това са 5 парчета, които може би вече си чувал на концертите на бандата. Записани са доста окей – като че нищо ценно не се е изгубило в процеса. EP-то се казва Dead Lovers Club и обложката е с мацки. Ако трябва да опиша звука, то ще пробвам така: класически old school китари и модерен бас. Аз лично съм доста впечатлен, въпреки че пак ще трябва да кажа, че това не е точно „моят“ стил. Това, разбира се няма никакво значение, защото The Black Swells  са едно приятно обещание, че в сцената на добрата стара София има какво да се случва.

Dead Lovers Club влиза енергично с Enter Inside, смело темпо и психарски сърф китари. Добре премерена доза psychobilly в малко по-малко от 3 минути. Урокът е научен, и то добре. Don’t Treat Me Bad е доста емблематично парче, което звучи на място си в албума – хипнотичен бийт и протяжни вокали. Тук е мястото да отбележа, че вокалът Мирослав се справя завидно добре не само с фронтменската си позиция, но и със запомнящо се пеене. Блендата е режеща и мелодична, но с достатъчно топки и отношение.

Murder Ballad – първото парче на групата, което съм чувал на запис, си е шибан хит. Постоянно ми звучи като нещо, което вече съм чувал, но не мога да идентифицирам.

Illness пък си е оптималният саундтрак за нощен road trip в черен като Ада, напомпан Chevelle. Със състезателни ивици, разбира се! One Shot затваря страницата с намахан ритъм; класически рокендрол със забиващо се припевче. В целия запис не е пестено откъм дайре – нещо, което в друг  случай бих заклеймил и анатемосал, но в Dead Lovers Club си е напълно на мястото. „Добре забравеният“ рокендрол всъщност май никога не излиза от мода, стига да има кой да го изсвири с кеф и хъс.

Добра работа, момчета! 

Можете да видите The Black Swells на живо тази сряда в компанията на Grooms като съпорт на легендарните A Place to Bury Strangers.

Ревю: Иван Шентов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*