Архив Етикети: разказ

Иван Димитров: Възкресение

Иван Димитров: Възкресение

Осъзнах смъртта на Папагала чак когато пристъпих в таванската стая, където беше живял. Като ми казаха, че е прегазен, заплаках, исках да се скрия някъде, без да има къде. В същото време дали защото бях чул новината по телефона, дали заради друго, не си давах сметка, че съм го загубил завинаги. Но докато крачех сред вещите му, сред неоправеното му ... Повече »

Фредерик Бегбеде: Как да станеш известен

Бегбеде

Животът ми е гаден и смятам да приключа с него. Писна ми да возя разни кретени, които вонят на афтършейв и ръсят кокаин по задната седалка. Яко се насмуках с мастика, натъпках се с прозак и изобщо не ми пука за бухналите им прически като от някой бразилски сериал. Как я докарах дотук? Когато бях малък, си мислех, че животът ... Повече »

Петя Дубарова: Стрък трева и цвете

Влюбих се в швед. Такъв един – висок и рус, хладно-лъскав и пресметлив. Когато ме целуваше, устните му бяха някак изопнати и все ми се струваше, че ме докосва само с ръбовете им. Тогава яд ме обземаше. Забивах нокти в раменете му, дерях ръцете му, хапех зверски устните му, а той си оставаше същата порцеланова кукла. Не дочаках края на ... Повече »

Нейната втора сянка

Oт Александър Цанков „Аз се страхувам от самотата.“ – написано на стена в центъра на града с лилав спрей или „Ценете природата, защото когато осъзнаете какво вършите, ще е вече късно да се върнете назад“ – върху стикер, залепен на малкото електротабло до входа на училището. Послания за мир, екология и хуманизъм, описващи тъмните коридори на човешката съдба. Графити, надраскани ... Повече »

Чавдар Манолчев: 7+7=7

1. В сенките роди се тази мисъл за живот без начало и край, навита в безкрая, лишена от смисъл, празно пространство, ненужен кърпеж. В лъжа възпитани сиви хора обслужват цял живот чужди гробове, а ние с тебе сме само спомени, празно пространство, ненужен кърпеж. В кутия спи преродената форма. Интрига няма – по лев за килограм, а имахме някога блянове… 7+7=7 Това е формулата, чрез която Вселената пее… 2. В новото начало ти ... Повече »

Иван Шентов: Ева Принц

Разказ от Иван Шентов 1. Събудих се с усещането, че времето изтича неумолимо и неминуемо през пръстите ми, както мръсната вода се оттича в канала след като измиеш чиниите, мръсната вода с всичкото мазно от гадните ти чинии, заедно с остатъците от подправки от печените картофи, които си ял на вечеря и полуразтворената във водата гнилоч на зарязано в хладилника ... Повече »