Архив Етикети: разказ

Борис Виан: Водопроводчикът

Не звънеше Жасмен, защото тя пазаруваше в едно съмнително магазинче заедно с любовника си. Не беше и чичо ми, защото той умря преди две години. Кучето дърпаше шнура два пъти, а аз имах ключ. Значи трябва да намерим друг отговор. Звънът беше характерен: тежък… тромав, може би… не, плътен или по-скоро… едно бавно и скъпо иззвъняване. Следователно — водопроводчикът. Той ... Повече »

Възвратни глаголи

От Светомир Костов В първата събота от ноември традиционно се организираше „пазарът”. Събитие, придобило съмнителна слава в последните години. На него всяка свободна жена можеше да намери своята половинка срещу скромно усилие – усмивка със затворена уста. Свободните жени ставаха такива посредством няколко законосъобразни и природосъобразни начина – раздяла, развод или смърт. Практиката показваше, че „пазарът” работи, защото събираше все ... Повече »

Денис Българанов: Предел на Битието

© Ivan Shentov

На мария, толкова егалитарна, че името ѝ се изписва без главни букви          Тя беше актриса. Аз работех. Тя репетираше за първата си пиеса, а аз ни издържах докато чакахме да и платят. Тя се чудеше дали да напусне и не знаех какво да ѝ кажа.          Когато се прибирах навън беше тъмно, а всичко вкъщи беше мъртво застинало, трохите ... Повече »

Веселин Делчев: Ангелинкова и Левски

Ангелинкова ни преподаваше по биология. Вечно ходеше с пола, достатъчно къса, за да се види съблазнителна част от бедрата ѝ. Над кръста не беше много пищна и сигурно това беше начинът да компенсира. Носеше две-три еднотипни поли, приели формата на леко изпъкналия ѝ задник. Краката ѝ бяха хубави! Глезените – фини. Бедрата – леко пухкави. С пъргави крачки връткаше подгърбието. ... Повече »

Светомир Костов: Без поклон

Ще ви разкажа за Ярослав. Той е от хората, които наричат медицинско чудо. Като млад преживя тежка катастрофа. Остана парализиран три години, докато не реши да участва в експерименталната програма. Тази програма цели да помогне на хора отново да се движат. Медиците, съгласили се да участват, предварително представят своите проекти за частичното възстановяването на гръбаначния мозък и биват одобрени от ... Повече »

Габриел Гарсия Маркес: Плащат ми да сънувам…

„Да умреш означава никога повече да не бъдеш с приятелите си.“ Габриел Гарсия Маркес В девет сутринта, докато закусвахме на окъпаната от слънцето тераса на „Хавана Ривиера“, ужасяваща морска вълна вдигна във въздуха автомобили от крайбрежния булевард, от паркинга до тротоара и един от тях се вряза в стената на хотела. Беше като динамитна експлозия, вся паника из двайсетте етажа ... Повече »

Денис Българанов: Друг работен ден

На Борислав Станишев, който няма собствен глас Към девет и половина, навън беше тъмно, когато затварях книжарницата. Някои дни обичах да гоня колегите, когато стрелката удряше часът за тръгване, до някъде, защото ми харесваше да ги облекчавам и те да живеят с мисълта, че се гърбя с повече работа от необходимото, донякъде много обичах минутите, в които съм загасил лампите, ... Повече »

Румен Павлов: Дълбоководният гмуркач

Често ме спират на улицата, за да ме питат какво се случи с дълбоководния гмуркач. Отначало се правех, че не съм чул въпроса и подминавах. След това не знам защо започнах да кимам на любопитните, а вече спирам и разказвам подробно историята на гмуркача. Реших, че е ненужно да укорявам директно хорската жажда за сензации, а е по-добре да я ... Повече »

Александрина Василева: Къде се крие щастието?

Остават само пет минути до влака, а аз още не знам дали да се кача. Дори не знам накъде съм тръгнала. Ровя с върха на обувката си по циментовия перон. Побутвам по-големите неравности. Опитвам се да ги загладя. Не съм се качвала на влак от цяло десетилетие, може би. И ако преди го считах за авантюризъм, то днес е просто ... Повече »

Константин Лаков: Разказ с неочаквано начало

Усмивката й се простираше от Гватемала до Хондурас. Предположих, че е предназначена за мен, защото в пясъчната градина нямаше жива душа освен нас двамата, а вселената като цяло едва ли я заслужаваше. И аз не смятах, че я заслужавам кой знае колко, но поех риска да й отвърна. – Харесвам еднооките неща – сподели собственичката на географски невъзможната усмивка. Репликата ... Повече »