Архив Етикети: разказ

Светомир Костов: Без поклон

Ще ви разкажа за Ярослав. Той е от хората, които наричат медицинско чудо. Като млад преживя тежка катастрофа. Остана парализиран три години, докато не реши да участва в експерименталната програма. Тази програма цели да помогне на хора отново да се движат. Медиците, съгласили се да участват, предварително представят своите проекти за частичното възстановяването на гръбаначния мозък и биват одобрени от ... Повече »

Габриел Гарсия Маркес: Плащат ми да сънувам…

„Да умреш означава никога повече да не бъдеш с приятелите си.“ Габриел Гарсия Маркес В девет сутринта, докато закусвахме на окъпаната от слънцето тераса на „Хавана Ривиера“, ужасяваща морска вълна вдигна във въздуха автомобили от крайбрежния булевард, от паркинга до тротоара и един от тях се вряза в стената на хотела. Беше като динамитна експлозия, вся паника из двайсетте етажа ... Повече »

Денис Българанов: Друг работен ден

На Борислав Станишев, който няма собствен глас Към девет и половина, навън беше тъмно, когато затварях книжарницата. Някои дни обичах да гоня колегите, когато стрелката удряше часът за тръгване, до някъде, защото ми харесваше да ги облекчавам и те да живеят с мисълта, че се гърбя с повече работа от необходимото, донякъде много обичах минутите, в които съм загасил лампите, ... Повече »

Румен Павлов: Дълбоководният гмуркач

Често ме спират на улицата, за да ме питат какво се случи с дълбоководния гмуркач. Отначало се правех, че не съм чул въпроса и подминавах. След това не знам защо започнах да кимам на любопитните, а вече спирам и разказвам подробно историята на гмуркача. Реших, че е ненужно да укорявам директно хорската жажда за сензации, а е по-добре да я ... Повече »

Александрина Василева: Къде се крие щастието?

Остават само пет минути до влака, а аз още не знам дали да се кача. Дори не знам накъде съм тръгнала. Ровя с върха на обувката си по циментовия перон. Побутвам по-големите неравности. Опитвам се да ги загладя. Не съм се качвала на влак от цяло десетилетие, може би. И ако преди го считах за авантюризъм, то днес е просто ... Повече »

Константин Лаков: Разказ с неочаквано начало

Усмивката й се простираше от Гватемала до Хондурас. Предположих, че е предназначена за мен, защото в пясъчната градина нямаше жива душа освен нас двамата, а вселената като цяло едва ли я заслужаваше. И аз не смятах, че я заслужавам кой знае колко, но поех риска да й отвърна. – Харесвам еднооките неща – сподели собственичката на географски невъзможната усмивка. Репликата ... Повече »

Слави Томов: Екзистенциален нокдаун в морето

Дори когато лежа по гръб, си мисля за шарената бурлеска на Día de Muertos, за хоризонтa с цвят на cempasúchil (marigold), и как тъгата започва да се влива в гърлото ми като мелодия от The chameleons, как венците постепенно започват да изтръпват, как получавам леки тремори в крайниците, на границата със съня, в някакво полубудно състояние с мнима температура, как ... Повече »

Светомир Костов: Следвайте Фернандо Магелан

„Защо се качих в този автобус? Можеше да изчакам или да тръгна по-рано. Интересно… Ти как мислиш Майкъл? Пф, Глупаво име за куче и глупав събеседник. Не се обиждай, но откакто съм тук не съм чул нито една дума и се изнервям. Стоя в това кресло взирам се в махагоновото дърво, което препасва пясъчния часовник и се чудя какво да ... Повече »

Пепелява сряда

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет – шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ... Повече »

Полина Рангелова: Из дневниците на Елена

Тази нощ вилня страховита буря. На сутринта минувачи намериха тялото на Елена. На сто метра от блока. Без следи от насилие. Криминалистите отхвърлиха версията да е скочила. Не се припокривала заради голямото разтояние между блока и мястото, на което е открита. Архивираха случая набързо – неразкрит. Това са последните страници от дневника ѝ. Утрото и днес открадна съвсем нагло съня ми, проточило ... Повече »