Архив Етикети: разказ

Николай Тотев: Момчето, което носи Луната

Кукери гонят зли духове и караконджоли. Канят доброто в къщите си и се молят за плодородие и спасение на човеците. В такава земя се роди Момчето което носи Луната. Повече »

По-доходното място

©Веселин Д. Делчев Баба Куна проучваше чрез интернет американската образователна система. За това нямаше проблем – почти десет години компютърът ѝ беше “прозорецът към света”. Проблемът беше една лицева особеност на внука ѝ, съчетана с първия български разказ, изучаван там, където синът ѝ преживяваше със семейството си. Бившата учителка баба Куна беше родена в земеделско семейство. Нивите и работната ръка ... Повече »

Думи, с които да се задавиш

Отново дърпам от цигарата си и докато изпускам дима, загледана в непознатата облещена точно срещу ми гледка, долавям, за сметка на гледката, позната мелодия. Била съм в Будапеща, в Прага, в Нови Сад, все с теб, но… това тук… е нещо друго, непознато и чуждо по усет ми е, не разпознавам сплетените ни ръце и нестихващите разговори да са минавали ... Повече »

Фредерик Бегбеде: Extasy A Go-Go

Целият свят тъне в непрогледна нощ. Светът е една тъмна и безконечна празнота, която не може да се сравни с нищо. Някъде в това безкрайно пространство се намира една малка сфера, наречена Земя. Върху тази смехотворна планета от водата стърчат няколко континента, които за щяло и нещяло се бият помежду си. Единият от тях се нарича Азия. В югоизточната част ... Повече »

Дилян Еленков: Тишина

Дилян Еленков

Май започна през май. Кръгова конфигурация. Д я забеляза още през декември. Беше кръст от три листенца. Не му даде сили да ги откъсне. Сутрин поглеждаше към тях, белязвайки ги с милостта, която се изразяваше в неизтръгването им от пръстта. Полека падна сняг. Падаше всеки ден. 3 месеца. Когато дойде април снега се стопи. И листенцата се подадоха отдолу, както ... Повече »

Сърце I и II

Сърце I oт Милен Маринов Светлината блестеше в очите ми. Пречеше ми да виждам медицинската сестра, която затягаше каишките около ръцете и краката ми. Треперех. Всички носеха маски. Някои и от онези, големите очила. Като дъна на буркани, облепени с изолирбанд. Плашещи очила. Имаше нещо нечовешко в тях. „Болно е сърцето ти“- каза медицинската сестра. Гласът и беше хладен, равномерен. ... Повече »

Възстановката

Чукам си аз плочки на горния етаж от подновената дядова къща, който по-големият ми братовчед като собственик стяга дистанционно от Англия, и по едно време чувам зад гърба си “Здравей!” Обръщам се. На вратата стои едра, шкембелиеста фигура на издокаран пенсионер. Усмихва ми се, леко запъхтян. – Как е? Върви ли работата? – Като я буташ, върви. Не я ли ... Повече »

Панелна любов

Най-тъжната гледка, която съм виждал през живота си, е панелен блок с плачеща върба отпред. Прошарена фасада от случайна санировка в розово, паднала мазилка разкриваща имплицитна панелна действителност. Кръвоносни кабели се преплитат в гъсти възли и се разделят завинаги. В тях текат Освалдо Риос, телефонни заплахи и порно от интернет. Антените на сателитната телевизия са градските слънчогледи. Гараж преправен на бакалия, трима ... Повече »

Веселин Делчев: Заядливец

*Случките в този разказ са “украсени”, но не са измислени. Онзи ден ме срещна другарката Григорова – така се обръщахме към учителките си по времето на комунистическата идеология. – Качо! Откога не съм те виждала?! Какво става с тебе? Смотолевих нещо тривиално. Григорова продължи, като се взираше в униформеното ми облекло: – Ама ти сотаджия ли си ?! Нали завърши ... Повече »

Марти Цеко: Напоследък

Пикаеше ми се и се събудих. Когато отидох в тоалетната се оказа трудно да свърша работа, защото палатката се бе опънала. Надупих се назад, във формата на вертикално изправена дъга. Справих се горе-долу. Измих си ръцете и изтисках пастата върху четката за зъби. Докато правех кръгове върху зъбите и се опитвах да не уплаша огледалото пред мен, замислих се за ... Повече »