Архив Етикети: поезия

Борис Виан: Комплекс към пъстърви

Boris Vian

Тя беше млада и невинна, Излизаше от манастир. Едва шестнадесетгодишна разби душевния ми мир. Четвъртък беше ден за гости, тя често идваше у нас. Тогаз “Пъстървата” от Шуберт ни пееше със нежен глас. Ала веднъж изви се буря и тя остана да преспи. Не можехме да я оставим във нощ такава да върви. Тя бе доволна. За отплата всред грохота ... Повече »

Дилян Еленков: Примирие с непримиримото

* * * не ме търси повече казах й ти си смахната побъркана луда кучка помислих си казах й ти си луда аз не мога така някъде към 6 сутринта на вратата тя се притисна в мен целунахме се аз съм най-тъпото копеле ако се върна казах й идвай пази ме каза и аз се събух върнах се поредното тъпо ... Повече »

Тед Хюз: Денят на падналите

Ted Hughes

Литературен клуб Роден е през 1930 г. в Майтълмройд, може би най-дивото село, на което човек може да се натъкне в Северна Англия. Дели го един мост – отляво се виждат пет къщи, отдясно две кръчми и няма друго; по-нататък е някакво безкрайно поле, всичко равно, тук-таме хълмове и най-вече постоянен дъжд. Препитавал се е с какво ли не. Става ... Повече »

Иван Шентов: Това отдавна не е поезия

Иван Шентов

Израстването като самозащита за родените в Ада. Седем минутен позив за повръщане от Иван Шентов. Израстването е да замълчиш тогава, когато нямаш какво да кажеш. Израстването е да излезеш да разходиш кучето, да звъннеш на баба си или да се напиеш като гъз в 10 сутринта, вместо да се мъчиш като грешен дявол да напишеш пет реда злободневка. Защото утре ... Повече »

Румен Павлов: Едно

Румен Павлов

Не мога да знам какъв ще е света на мъртвите, кипи ли живот в ямите, дали се прераждат сълзите ни, като се разминем, ще видим ли повече, отколкото само усмивките, ще видим ли някъде в дъното гордостта от смъртта на мечтите ни. Далеч някъде, близо вече, вече е напълно наше и винаги било е; глава не се обръща заради някакви ... Повече »

Ивона Иванова: Моно/100 години само тя

Ивона Иванова

Моно Необратимо увредени сме, красиво счупени… Аз съм моноспектакъл, играя себе си. Почти успявам. Ти си малък триумф, различна гледна точка, завой на мислите, топлина на полюса, минус, обърнат наопаки, смисъл за събуждане в понеделник сутрин, спирка, на която слиза самотата, върха на небесата си, обратната страна на луната. Рискуваш смисъла ми. Рисуваш рая, бих си спряла сърцето, за да ... Повече »

5xk: Петър Петров

Петър Петров

  Кой? Емил-Мишел Чоран. Томас Бернхард. Елин Рахнев. Какво? Каквото пожънеш – такова ще посееш. Как? Мимоходом. Тихомълком. С шепота на стъпките на невидим пешеходец. Къде? Където и да е. Плътта е карикатура. Кога? Когато и да е. Времето е сън на часовници.     ОТЛИВКА ОТ ТЪГАТА МИ ПО ТЕБ Правя пореден безпомощен опит да те освободя от себе ... Повече »

Александър Вутимски: Светът гърми и вече оглушахме

Александър Вутимски

ЕВРОПА – ХИЩНИЦА 1 Светът гърми и вече оглушахме от новини, от речи и събития. Светкавично връхлитат новините. И ти към всичко вече безучастен си. Европа губи дъх от разрушения, за стотен път под бойни знамена. Париж е мъртъв. Лондон в запустение събаря се за всички времена. Един водач грозен и фанатичен чертае кръстен знак до двата полюса. Решено е, ... Повече »

Мартин Цеков: По линията на успеха

Парцел 125, запад какво е работното време на гробищата? днес е до 6:30ч. дано го запомня. като малък с брат ми и баба ми ходехме на гроба на дядо Петко и баба Каменка не знам защо, но винаги беше най-голямата жега точно тогава трябваше да тесаме, тревата по-висока от метър гробищата са интересно място, защото няма много хора катеричка си ... Повече »

Шарл Бодлер: Призрак

Бодлер

Призрак I. Мракът Сред гробницата тъмна на скръбта, където мен Съдбата заточи ме. Където лъч не трепна и Нощта е господарката със странно име, а аз — художник на насмешлив бог, осъден да рискувам върху мрака; където сам като готвач жесток сърцето си варя, че глад ме чака, понякога пристъпва нежна кротка виделина — тъй като днес проблясна! И докато ... Повече »