Архив Етикети: поезия

Камелия Щерева: Ухание на престояло снизхождение

  ИЗОЛАЦИЯ Тишината преглътна мълчанието между нас. Ние имахме всичко, дори и тумори. Не това искам! Не това исках… Исках спомен за онази митология на мечтата, онези сънища, в които кълвях глиненото си тяло, за да извая човека, за да продупча костения му живот, мутирал около духа му. А наяве сътворявах – бълвах спечена пръст към плодородните почви на несъзнатото ... Повече »

Димана Йорданова: Всеки път, когато пристъпвам към теб, звукът от веригите ми ме издава

Димана Йорданова

Силно вярвам, че хората, които се будят усмихнати рано сутрин, съществуват единствено в рекламите за маргарин и дамски превръзки. Моите сутрини са като изпит, за който не съм чела. Към обед вече ставам леко агресивна, което е признак на някаква форма на живот, пия кафета до откат, от които адреналинът ми скача до небето и започвам да проявявам симптоми на ... Повече »

Поезията след края на човечеството

Изкуственият интелект на „Гугъл“ прописа поезия, която критиката справедливо постави в жанра post human poetry. Поезията след края на човечеството… Изкуственият интелект е станал автор, след като е бил заставен да прочете 2865 любовни романа. Трябва да признаем, че резултатът е доста мрачен, предвид опита на човекоподобния софтуер с литературата. Възможно ли е любовните романи да докарат и робот до ... Повече »

Румен Павлов: Ако искам да си свиркам, ще си свиркам

Дълго много дълго ги мислех за архитектите на нищото на нашето нищо не всеки сам е архитект на собственото си нищо по брега се вият червени топове плат опасват белите къщи, корабите и кулите, миналото и бъдещето, моста на мостовете дали всичко се случва заради червеното дали е от месеца да попитаме на изток пустините да поживеем малко в тях ... Повече »

Веселин Делчев: Като език на котка във валериан*

Веселин Делчев

ИНТИМНО Като език на котка във валериан положих своя в твоя пъп. Потръпва крепостта от свян. А аз стърча като откъртен ръб. Светът е пещерен или семеотводен. Към колената ми притискаш щедра талия. Любов да търсиш днес не е на мода. Добре дошла в конюшнята на маргинала! Ти, знаеш ли – луната свири с устни, поела милионите ерекции. Аз бавно ... Повече »

5xK: Пейчо Кънев

Пейчо Кънев

Кой? Ботев, Вапцаров, Смирненски, Павлов, Левчев, Далчев, Милев, Радоев, Методиев, Фотев, Дамянов; Шимборска, Херберт, Милош, Ружевич, Криницки, Липска; Попа, Павлович, Лалич, Милкович; Цветаева, Ахматова, Пушкин, Бродски, Вознесенски, Евтушенко, Маяковски, Гумильов, Менделщам, Пастернак, Хармс; Транстрьомер, Екельоф, Мартинсон; Кавафис, Рицос, Сеферис, Елитис; Мачадо, Лорка, Алберти, Хименез, Паз, Алберти; Рилке, Тракл, Бен, Бахман; Аполинер, Реверди, Жакоб, Елюар, Мишо; Фрост, Одън, Бериман, Паунд, Симич, ... Повече »

Пейчо Кънев: Живо месо

Пейчо Кънев

Новата книга на Пейчо Кънев – „Живо месо“ – излиза от „Издателство за поезия Да“ За „Живо месо“: Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; ... Повече »

Шарл Бодлер: Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.

Шарл Бодлер се ражда на 9 април 1821 г., в Париж, за да се превърне в една от най-скандалните и противоречиви фигури на 19 век. Пристрастен към опиума и пиенето, решава да опише опита си в три пространни есета, посветени на дрогата – „Поема за хашиша“, „Опиоман“ и „Виното и хашишът като средства за разширение на личността“. Без никакво притеснение ... Повече »

Amanita Muscaria: Моля ви, не идвайте на свиждане!

Понякога е Елена Денева, понякога – Amanita Muscaria (червена мухоморка). Но винаги – безумно безопасен пациент, защото „светът е свят, и мръсното му бяло напомня санитарен полуден.“ Да живеят душевните ни разстройства в тази реалност телесна. Разсъждавайки, губим куп удоволствия. Останалото е лесно. И отворили алчно резервни клепачи, търсим всичко и всичко желаем. И набъбва омразата на палачите на които сме ... Повече »

Силвия Плат: Светлината на ума

Sylvia Plath

Силвия Плат се самоубива на 11.02.1963, само две седмици след излизането на романа й „Под стъкления похлупак“. През 1982 г. е наградена посмъртно с „Пулицър“ за поезия. КОЛОСЪТ Не ще успея да те събера в едно, да те сглобя, скрепя, залепя. От огромните ти устни излизат грухтене, магарешки рев, куткудякане. По-зле е от обор. Навярно се броиш за оракул, за ... Повече »