Архив Етикети: поезия

От малкия град те викам, но едва ли ще ме чуеш

“Ти си луд”. от често по-често започнах да го чувам, защото: „Какво правиш във Видин?!“ освен да мухлясвам ли, имаш предвид. Има и още няколко въпроса свързани с бъдещето велико на днешния младеж, питанки удобно отправяни по-лесно към друг. Знае, знае, изглежда знае всеки къде успехът се е скрил, и е добър съветник как да го постигнеш. Тук? В малкия ... Повече »

Стефани Андонова: Истерия на разминаването

пренаучавам падането си на агресивно жив език опитвам се да преведа извивките по пътя си и смуча камъните като лед изострям зъбите си в тъмнината искам да прекърша тази липса да изсипя смисъл в гърлото й и най-накрая да ми проговориш отвътре всичко изглежда преместено знаеш къде си бил но не можеш да се намериш помня предпоследния ни атентат – ... Повече »

Мартин Цеков: И червеят мечтае

Бразди всички сочат учат ме как любовта да изключа все едно е копче на нощна лампа, “Давай.” “Продължавай.” “С толкова много не си бил.” така, така давам, давам обаче днес като с плуг спомените отворили са рана в мен може би една от онези ситуации, в които когато мислиш си за някой друг то не е споделено но вярвай или ... Повече »

Елена Борисова: Хапче против време

Аз съм Ти и Ти си Аз Аз съм Ти и Ти си Аз Опитваме разговор Започвам с някакви въпроси Отначало отговаряш После мълчиш Мълчиш и мълчиш Докато се убедя, че Аз съм Ти И съм срещнала моето сбъркано Его Сега ти задавай въпроси Ще ти отговарям с твои думи Упорито…Откачено Докато се убедиш, че Ти си Аз И чуваш ... Повече »

Алън Гинзбърг: Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени от лудостта, голи и гладуващи

Заради прогресивните си убеждения Алън Гинзбърг /1926-1997/ бива изключван няколко пъти от Колумбийския университет. Все пак успява да го завърши през 1948 г. Набляга на самообучението – изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора и в психиатрична клиника. Поддържа близки взаимоотношения с Нийл Касиди, Уилям Канастра, Херберт Ханке, Боб Дилън и др. Най-голямо въздействие върху него в млада възраст ... Повече »

Петя Дубарова: Всеки има своя огън. Всеки пази своя огън…

Нозете ми се сплитат изранени от тежката подкова на страха. Студено е! И няма никой с мене! Ще стигна ли върха? МОЯТ ОГЪН Обичам огньове, нежни като алени макове. Обичам и сините, макар че те винаги искат да бъдат красиви, особени и изменят на своята червена природа. Обичам черни очи с червени огньове. Обичам лилави бенгалски огньове. Отдавна съм влюбена ... Повече »

Джим Морисън – един американски поет

От Елена Василева Джеймс Дъглас Морисън се ражда на осми декември 1943 година в Мелбърн,Флорида. Умира само на 27 години в Париж. Версиите и спекулациите около смъртта му са много и различни. Но на осми декември ще празнуваме неговото раждане за вечността, а не физическата му смърт. През своите 27 години той се превръща от студент бунтар в поет и ... Повече »

5xK: Радостина Лилова

Кой? Този, който никога няма да бъде. Какво? Някога, за някого – всеки дъх и всяко безсилие, всеки поглед и  всяка мисъл,  всеки следващ сън. Красотата на кристалния звук. Опиянението след илюзиите. А в момента на случване – първородното безвремие. Как? Без цвят, без звук и без материя. Отвъд. Къде? Мястото е някъде там, в безкрая. Около съзвездията на тихата ... Повече »

Филко: Дълбини по-страшни от кошмарите моряшки*

Тези редове са четени пред охлюв и гекон. Никому не са изпращани. Досега. Лека нощ Изпод одеялата черни сънят отвлича ме към дълбини по-страшни от кошмарите моряшки и в падините непрогледни със зверове проклети танцувам в ритъма мъртвешки. ала хиляда пъти хвърлям се в смразяващ океан пред избора във пустите завивки да се търкалят само слънчев лъч и торсът ми ... Повече »

5xK: Иван Шентов

Иван Шентов

Кой? Онзи, който носи светлина. Какво? Свободна воля за тези, които могат да понесат товара на отговорността ѝ. За останалите – забрава. Как? Сякаш няма утре. Къде?  Тук и сега. Кога? Завинаги. Понеделник Лепкав студ. Градът е хищник. Поглъща моето момиче. Към спирката. Към спирката. Безмислен труд краде от времето ни за обичане. Така умираме. Умираме. София диша „Погледнете се, ... Повече »