Архив Етикети: Мартин Цеков

От малкия град те викам, но едва ли ще ме чуеш

“Ти си луд”. от често по-често започнах да го чувам, защото: „Какво правиш във Видин?!“ освен да мухлясвам ли, имаш предвид. Има и още няколко въпроса свързани с бъдещето велико на днешния младеж, питанки удобно отправяни по-лесно към друг. Знае, знае, изглежда знае всеки къде успехът се е скрил, и е добър съветник как да го постигнеш. Тук? В малкия ... Повече »

Марти Цеко: Напоследък

Пикаеше ми се и се събудих. Когато отидох в тоалетната се оказа трудно да свърша работа, защото палатката се бе опънала. Надупих се назад, във формата на вертикално изправена дъга. Справих се горе-долу. Измих си ръцете и изтисках пастата върху четката за зъби. Докато правех кръгове върху зъбите и се опитвах да не уплаша огледалото пред мен, замислих се за ... Повече »

Ц до Ц

Сн. Вероника Петрова

Разлиствам албума от ‘09 а той се разпада, мамка му, но на страница 45 където се засичат буквите “Ц” все още сме един до друг. В този ред на мисли, ако ти кажа, че ми липсваш ще се окаже, че съм мазохист, нали? Защото сега разказваш историите си на друг, но казват нищо тук не пита и мисля си за ... Повече »

Мартин Цеков: И червеят мечтае

Бразди всички сочат учат ме как любовта да изключа все едно е копче на нощна лампа, “Давай.” “Продължавай.” “С толкова много не си бил.” така, така давам, давам обаче днес като с плуг спомените отворили са рана в мен може би една от онези ситуации, в които когато мислиш си за някой друг то не е споделено но вярвай или ... Повече »

Мартин Цеков: Героят вади пирони

Героят вади пирони седях на пейкатата пред кабинета, с дясната ръка подпирах главата си да не падне и чаках да ме извикат. за последно бях тук преди две години. точно тогава ме изписаха със заковано дясно бедро и 38 см. пирон в костта. за това време се случиха много неща и главно имах късмет, което не бе типично за мен. ... Повече »

Мартин Цеков: Най-обикновени епизоди на доброта

Младите дръвчета не знам дали е правилно да се говори и обсъжда как пишещи и не пишещи с глави и без превъзнасят се дълбоко и мислят денонощно за чувствата си „ах тези мои чувства, по-значими от света.“ при първа възможност обясняват за призванието тяхно отредената им дарба, да даряват всички нас с ненадминат опит и преценка тези хора ги няма ... Повече »

Мартин Цеков: Глътка слънце

Патило Гледам ги как празнуват 55 години брак и в стиснатите им ръце търся отговор за причината за издръжливостта за компромисите, – Нямах нищо, затова й предложих приятелство – каза той. и така се стигна дотук, така географските конвенции се обърнаха наопаки и нещата си дойдоха на мястото. *** Глътка слънце Израснах с израза: – Ако искате аз мога да ... Повече »

Мартин Цеков: За нашето време

  За нашето време Имам някакво притеснение и защо ли не се учудвам, че пак е свързано с работа, –Имам малко работа – каза той и отмина, лети към канапето Разбира се, всеки е съгласен, че който не работи не трябва да се чувства човек пред очите на големия мравуняк защото какво ли е човек без работа? просто век добре ... Повече »

Мартин Цеков: Така, понякога така

  Пали от всеки път когато си запаля цигарата и сложа запалката в джоба, а там има друга (която пали) се чудя, коя от двете да използвам такива неща ме занимават докато изкачвам този каменист и стръмен бряг.   Добре дошло в музея, мишленце чудя се как така всички бебета са: “О, колко са красиви” и като пораснат стават: “Този ... Повече »

Мартин Цеков: Клик. Празник. Клик

  Клик. Празник. Клик Не знам колко години минаха от времето, когато трябваше да решавам кого да поканя на рождения си ден така, че хората да не са прекалено много и да има пари да почерпя всички Но стигнахме до времето, когато годината започва с 2 и децата на 11-12-13 годишна възраст не празнуват рождените си дни, защото имат пари, ... Повече »