Архив Етикети: литература

В пустинята видях човек – Стивън Крейн

Аз стоях на възвишението, и виждах, долу — хиляди демони: бягащи, скачащи, опиващи се от греха. Един погледна нагоре, ухили се, и ми каза: — Приятелю! Братко! Аз срещнах човек, преследващ хоризонта Той бягаше с него около света. Обхвана ме вълнение и се обърнах към него: — Слушай, това е глупаво — казах — ти никога няма… — Лъжеш! — ... Повече »

Пътят на тиранията е проправен от културната самокастрация – Йосиф Бродски

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. През 1987 г. ... Повече »

Погледни хората, смили се над тях – Никос Казандзакис

Не говориш ти. Нито само твоето племе е това, което вика в теб; безбройните поколения на човеците — бели, жълти, черни — се втурват и викат в теб. Освободи се и от племето; мъчи се да изживееш целия борещ се човек. Погледни го как разкъса пъпната си връв с животните, как се мъчи да се изправи, да опитоми дивите крясъци, ... Повече »

Лъжи се, скъпи мой, лъжи се все така необуздано – Георги Марков

Лъжи се, скъпи мой, лъжи се все така необуздано, все така страстно се лъжи, защото лъжата ти дава много повече от истината, прави живота ти далече по-интересен, по-смислен, несравнимо по-богат, лъжи се, мили мой, докато можеш да си вярваш. Ти си толкова скаран с действителността, като че си роден на друга планета и случайно си захвърлен тук. Ти нищо не ... Повече »

Червените й къдрави скуки

Имах едно – две неща, които така или иначе не можах да напиша… Тези дни бях в застой, всяка вечер отчаян се наливах с алкохол, а сметките ми нямаше как да се платят сами. Ако скоро не измислех интересна история, щях да затъна до шия в заеми. Жена ми спря да се обажда и то беше ясно, та аз от ... Повече »

Хенри Милър: Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността

Сатурн, както и нашата Луна, видени през увеличително стъкло, са впечатляващи за лаика по начин, който ученият инстинктивно би пренебрегнал и осъдил. Никакви цифри и факти относно Сатурн не биха могли да обяснят онова неоправдано тревожно чувство, което видът на тази планета поражда у наблюдаващия. Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността. Млечнобелият му оттенък неминуемо напомня на ... Повече »

Рей Бредбъри: Краят на началото

Спря косачката насред двора, защото усети, че точно в този момент слънцето залезе и се показаха звездите. Прясно окосената трева по лицето и тялото му падна на земята. Да, звездите наистина се виждаха — отначало едва-едва, но ставаха все по-ярки в пустинното небе. Чу мрежестата врата на верандата да се затваря и усети, че жена му го наблюдава. — Почти ... Повече »

Дулсе Мария Кардозо: Моето опяване

„Моето опяване“ (Os meus sentimentos) на португалката Дулсе Мария Кардозо е роман, издаден през 2005 г., спечелил Европейска награда за литература през 2009г., а през 2011г. е преведен на български от Даринка Кирчева и станал достъпен за родните читатели благодарение на издателство Ерго. „Моето опяване“ (на португалски, също: моите чувства) е всичко това, което нахлува в главата на една жена ... Повече »

„Африканският приятел“ на Йоханес Гелих или мизантропията като еволюция на мировата скръб

„Африканският приятел“ от австрийския германист и възпитаник на виенското театрознание Йоханес Гелих стъпва на българската сцена през 2011, благодарение на издателство Black Flamingo Publishing. Ако смелият дизайн на корицата предизвиква смесени емоции, то сюжетът на книгата съдържа заряда да смути още повече. В него авторът поставя по един привидно лежерен и видимо безпристрастен начин болезнено актуални проблематики, формиращи профила на ... Повече »

Светослав Тодоров: Три кратки

Пътепис Причерня ми. Усетих бодежи в сърцето, усетих бодежи в ума. Отворих уста и вдишах всички думи, които съм искал да кажа. Досега те висяха във въздуха с мръсни разкривени нокти. Колебанието им личеше отдалеч. Натежаха и за малко да повърна, да извадя телефона и посред нощ да се обадя на всички, които познавам. Натежаха и затворих очи. Преглътнах и ... Повече »