Архив Етикети: литература

В пустинята видях човек – Стивън Крейн

Аз стоях на възвишението, и виждах, долу — хиляди демони: бягащи, скачащи, опиващи се от греха. Един погледна нагоре, ухили се, и ми каза: — Приятелю! Братко! Аз срещнах човек, преследващ хоризонта Той бягаше с него около света. Обхвана ме вълнение и се обърнах към него: — Слушай, това е глупаво — казах — ти никога няма… — Лъжеш! — ... Повече »

Пътят на тиранията е проправен от културната самокастрация – Йосиф Бродски

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. През 1987 г. ... Повече »

Погледни хората, смили се над тях – Никос Казандзакис

Не говориш ти. Нито само твоето племе е това, което вика в теб; безбройните поколения на човеците — бели, жълти, черни — се втурват и викат в теб. Освободи се и от племето; мъчи се да изживееш целия борещ се човек. Погледни го как разкъса пъпната си връв с животните, как се мъчи да се изправи, да опитоми дивите крясъци, ... Повече »

Лъжи се, скъпи мой, лъжи се все така необуздано – Георги Марков

Лъжи се, скъпи мой, лъжи се все така необуздано, все така страстно се лъжи, защото лъжата ти дава много повече от истината, прави живота ти далече по-интересен, по-смислен, несравнимо по-богат, лъжи се, мили мой, докато можеш да си вярваш. Ти си толкова скаран с действителността, като че си роден на друга планета и случайно си захвърлен тук. Ти нищо не ... Повече »

Червените й къдрави скуки

Имах едно – две неща, които така или иначе не можах да напиша… Тези дни бях в застой, всяка вечер отчаян се наливах с алкохол, а сметките ми нямаше как да се платят сами. Ако скоро не измислех интересна история, щях да затъна до шия в заеми. Жена ми спря да се обажда и то беше ясно, та аз от ... Повече »

Франсис Скот Фицджералд: От всички природни сили жизнеността най-трудно се предава на другите

Франсис Скот Фицджералд пише „Крахът“ през 1935-36 година. Подобно на съвременника си Томас Улф, той създава една автобиографична проза, съставена от есета, бележки и писма и това се случва десет години след големия успех на шедьовъра му „Великият Гетсби“ – роман, който той написва едва 29-годишен.  Младият Фицджералд упорито се стреми към успеха и го постига. Но за всички е ... Повече »

Мишел Уелбек: Раздялата е другото име на злото

Природните форми са човешки форми. Всички тези триъгълници, преплитания и разклонения се появяват в нашия мозък. Ние сме тези, които ги разпознаваме, оценяваме, живеем сред тях.  Ние живеем посред нашите човешки творения, съотносими към човека, развиваме се и умираме сред тях. В лоното на пространството, на човешкото пространство, ние налагаме известни мерки; именно посредством тези мерки създаваме пространството, пространството между ... Повече »

Хенри Милър: Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността

Сатурн, както и нашата Луна, видени през увеличително стъкло, са впечатляващи за лаика по начин, който ученият инстинктивно би пренебрегнал и осъдил. Никакви цифри и факти относно Сатурн не биха могли да обяснят онова неоправдано тревожно чувство, което видът на тази планета поражда у наблюдаващия. Сатурн е живо олицетворение на меланхолията, болката, нещастието, обречеността. Млечнобелият му оттенък неминуемо напомня на ... Повече »

Рей Бредбъри: Краят на началото

Спря косачката насред двора, защото усети, че точно в този момент слънцето залезе и се показаха звездите. Прясно окосената трева по лицето и тялото му падна на земята. Да, звездите наистина се виждаха — отначало едва-едва, но ставаха все по-ярки в пустинното небе. Чу мрежестата врата на верандата да се затваря и усети, че жена му го наблюдава. — Почти ... Повече »

Дулсе Мария Кардозо: Моето опяване

„Моето опяване“ (Os meus sentimentos) на португалката Дулсе Мария Кардозо е роман, издаден през 2005 г., спечелил Европейска награда за литература през 2009г., а през 2011г. е преведен на български от Даринка Кирчева и станал достъпен за родните читатели благодарение на издателство Ерго. „Моето опяване“ (на португалски, също: моите чувства) е всичко това, което нахлува в главата на една жена ... Повече »