Архив Етикети: Иво Попиванов

Черна котка

Черна котка се събуди, прозя се и изтегна гръб. Намери с опипване по шкафчето до леглото останалия от вчера джойнт, после –  запалката. Изгори си лявата вежда и си дръпна силно. Още се страхуваше да си отвори очите. Явно не беше готова. Трябваха й още около 100 години. Прошепна тихо на себе си „Пресече ми пътя и взе ми надеждата“, ... Повече »

Пепелява сряда

Сънувах един приятел, който се хвърли пред влака преди пет – шест години. Оттогава не беше наминавал. Пак се бяхме събрали на неговото таванче и слушахме Виктор Цой. Имаше и други, но не можех да ги различа. Колкото повече се взирах в тях, толкова повече чертите им се размиваха като в снимка на дъжда през прозореца. По някое време излезе ... Повече »

Една добра улица в един лош град

Все сънувам, че пак ще си запаля цигара, и все някъде по „Симеон“. Тази улица е мой дом. Една добра улица в един лош град, на който не му пука колкото и да го обичаш или мразиш. Изваждам глава от ваната, като да съм решил нещо друго в последния момент. Все още ми е премрежено, обличам се и излизам. Вървя ... Повече »

А Day in The Life

Иво Попйорданов

Към края на октомври дори и най-хубавите дни не могат да те излъжат, че ще останат. Тук, около Централна гара, есента се разбива в зимата без да предупреди. Събуждаш се и виждаш, че снегът е паднал но само, за да се превърне в кална суграшица, разливаща олющените фасади, изоставените бронзови пликчета и ставането по тъмно за работа. Една такава сутрин ... Повече »

Улиците на София: Да се застреляш на „Ангел Кънчев“

Улиците на София: Ангел Кънчев

Някога турците владеели земите наоколо. Той обаче не ги харесвал, те него – също. Хванали го нейде в Русчук, но не се дал – извадил пистолет и се застрелял. Ангел Кънчев. Според един от най-големите ни разказвачи – Захарий Стоянов – с неговото самоубийство започва българското движение за свобода. Смъртта му показала на турци и българи, че духът е наяве ... Повече »

Джеймс Хадли Чейс от „Банишора“

Джеймс Хадли Чейс от "Банишора"

В началото на 90-те години на отиващия си славен 20 век в България нещата не вървяха добре. В София хората бяха тъжни, а по сергиите имаше повече книги на Джеймс Хадли Чейс от където и да било в света по това време. Събуди се от слънцето, промъкнало се през счупената от сина му щора. Полуотворил едно око се загледа в ... Повече »

Let’s Dance to Joy Division

Oт Иво Попиванов Соня не си спомняше нищо от последните три дни и не ѝ беше много ясно защо. Обичаше да се оглежда, да оценява физическата си красота и да води дълбоки екзистенциални разговори с гърдите си. Така за минута успя да парира безпокойството от мъглата в главата си с обяснението, че вероятно нищо важно не се е случило. Както обикновено. ... Повече »

Улиците на София: Том Йорк пее за котките на „Малко Търново“

„Имаше всичко“. По-къс разказ и от улица „Малко Търново“. Скрила се в центъра на 19 век, толкова естествено да си влюбен в нея, че чак е банално. Още сутринта имах чувството, че мога да я загубя, въпреки че отдавна нямах нуждата да я имам. Дори две от уличните котки на Георги Рупчев* ми намигнаха да съм готов. Между трамваите на ... Повече »

Улиците на София: Бог, безнадеждност и метадон на „Пиротска“

Каквото можеше да се провали, се провали. Посрещнах слънцето на балкона, зяпайки в отсрещната панелна празнота, докато като изгарящо найлоново пликче денят събра краищата си в примка и затвори всички възможни себеуспокоения. 20-ти януари. Славната „Пиротска“, която реже легендите на Коньовица и Юч Бунар, е още в мръсен лед, а наследниците на някогашните биткаджии се разтапят във фрактури. Няма нищо ... Повече »

Една цигара

От Иво Попиванов – Преструваш се, че спиш, нали, ти толкова много се преструваш. 4 часа през нощта е. Последната седмица съм спал не повече от 9 часа. Нещата минават през мен и остават необременени от склонността ми да анализирам и да им придавам особена форма на трагизъм, отдавна изгубила чара си на хипноза за отегчените от глупостта си момичета. ... Повече »