Тъжният и малко луд Сид Барет: Shine on you crazy diamond

Тъжният и малко луд Сид Барет: Shine on you crazy diamond

Сид Барет е основна част от митологията около Pink Floyd, въпреки че свири само в два албума на бандата – „The Piper at the Gates of Dawn“ от 1967 година и в няколко парчета от „A Saucerful of Secrets“.

Сид Барет си спечели славата на „симпатичния луд“ около Pink Floyd, но е много повече от това. Той е един от създателите й и неин кръстник, основният композитор и текстописец в първите години на бандата.

Един от най-великите чешити в рок енд рола. Според първия мениджър на Pink Floyd Питър Дженър (Peter Jenner) Сид Барет е единственият човек, който Роджър Уотърс някога е харесвал.

Роджър Кийт (Сид) Барет е роден в Кеймбридж на 6 януари 1946 г. Като дете свири на пиано и укулеле, но повече обича да рисува и пише. Като тинейджър той „получава“ новото си име, като има няколко версии откъде идва. Според една от тях то е вдъхновено от местен джаз контрабасист, който носи същото име, а според друга Сид си го харесва, защото е „по-работническо“.

Баща му умира от рак, когато е на 15, и влиза в страшна депресия. Близките му го насърчават да свири в група, за да преодолее тъгата си. По това време се вдъхновява от блуса, Beatles, Rolling Stones и Боб Дилан.

През 1964 година Сид Барет се мести в Лондон, за да учи изобразително изкуство в местен колеж.

Syd Barrett

По това време се присъединява към бандата на приятеля си от детските години Роджър Уотърс – „The Sigma 6“, в която свирят още Ник Мейсън и Ричард Райт. Бандата сменя няколко пъти името си, докато не стига до Pink Floyd.

През следващите няколко години Сид Барет обаче е зает предимно с това да“разширява своите хоризонти“ и да остава характерното си чувство за хумор в парчетата на бандата.

Друса най-различни халюциогени, редовно пристига за репетиции и концерти без китарата си, а и да я носи – не й обръща много внимание. Забравя парчета, припада и въобще не може да се разчита на него…както и да се говори с него.

През 1967 година oстаналите в Pink Floyd взимат още един китарист – Дейвид Гилмур.

Първоначалната идея е Сид Барет да остане част от групата, но да има един стабилен китарист и вокалист, на който да може да се разчита. Малко по-късно обаче те се отказват напълно от услугите му и преди един концерт просто решават да го оставят намира и да не го безпокоят повече.

След като напуска Pink Floyd, Сид Барет се губи за година, след което се връща за кратка соло кариера и записва два албума „The Madcap Laughs“ и „Barrett“, в които много му помага Дейвид Гилмур.

Някъде към 1972 година кариерата му приключва. С изключени на една студийна сесия две години Барет повече не се завръща в музиката.

Най-силната проява на обич и уважение на Pink Floyd към Сид Барет е посветената му „Shine On You Crazy Diamond“.

„Remember when you were young, you shone like the sun.

Shine on you crazy diamond.

Now there’s a look in your eyes, like black holes in the sky.

Shine on you crazy diamond.

You were caught in the crossfire of childhood and stardom, blown on the steel breeze.

Come on you target for faraway laughter, come on you stranger, you legend, you martyr, and shine!“

През 1975 година Сид Барет минава пред легендарното студио „Abbey Road“, докато Pink Floyd записват „Wish You Were Here“. Бившите му колеги обаче едва го познават – надебелял е и е обръснал косата и веждите си. Стъписва ги и с поведението си, като вади четка за зъби и започва да мие зъбите си.

Роджър Уотърс го пита какво мисли за „Shine On You Crazy Diamond“, по която работи групата по това време. Барет отговаря лаконично, че му звучи малко стара.

Сид Барет никога не е търсил слава или финансови дивиденти от Pink Floyd и дори официално се отказва от такива, слагайки подпис под някакъв документ в този дух.

След Pink Floyd Сид Барет живее няколко години в лондонски хотел. Няколко банди, сред които Тhe Damned и Sex Pistols, се опитват неуспешно да го привличат за продуцент.

Приятелката на Сид Барет, която е до него в първите години след напускането му – Гейла Пиниън (Gayla Pinion), разказва, че той рядко е ставал от леглото и е имал страшен проблем с това да се захване с каквото и да е, а когато все пак започвал някакво начинания, бързо губил мотивация и се отказвал. Сменял е бързо настроенията си. Според нея напускайки групата Сид Барет се е осъзнавал като провален човек.

Като свършва парите през 1978 година се връща да живее при майка си в Кеймбридж, където остава до 1982 година. Предимно гледа в една точка, градинарства и рисува.

По-късно пак се връща в Лондон, но общо взето животът му се губи в клишето „най-известен рок отшелник“.

Известни са няколко приятелки на Барет, но така й не се жени, няма деца.

syd-barrett

Въпреки легендата, че е страдал от психична болест, в действителност той никога не е получавал официално подобна диагноза.

Роджър Уотърс твърди, че Сид Барет е бил шизофреник, според други е страдал от биполярно разтройство.

Умира на 60 години след усложнения от диабет.

2 коментара

  1. RomanticDictator

    Двата албума с Барет са единствените смислени неща на Флуид

  2. Много си краен. Според мен повечето албуми, излезли от Роджър Уотърс, са ценни.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*