Възвратни глаголи

Възвратни глаголи

От Светомир Костов

В първата събота от ноември традиционно се организираше „пазарът”. Събитие, придобило съмнителна слава в последните години. На него всяка свободна жена можеше да намери своята половинка срещу скромно усилие – усмивка със затворена уста. Свободните жени ставаха такива посредством няколко законосъобразни и природосъобразни начина – раздяла, развод или смърт.

Практиката показваше, че „пазарът” работи, защото събираше все повече, усмихващи се със затворена уста, жени. За да не се получи злоупотреба и да бъде пропиляна нечия усмивка със затворена уста, организаторът поставяше мъжете или момчетата за продажба зад параван, а жените виждаха взетото от тях след като ги закупуваха.

Пред всеки артикул стоеше табелка с най-подробно описание – ръст, тегло, цвят на очите и други интригуващи възможности като изключим име и местораждане. Редът беше строго определен – според нуждата. Жените, които се бяха освободили най-скоро, получаваха предимство, защото не бяха свикнали да бъдат сами. И съответно на опашката бяха тези с повече опит в самостоятелността. Подборът на мъжките се извършваше при неизвестни за всички условия от организатора, но винаги успешно.

Пазарът се провеждаше в стар безистен. В центъра на града, където се събираха максимално количество нечистотии и хора, правещи се, че не ги забелязват. Сергиите се нареждаха в средата, а около тях в стройни редици – въоръжените с усмивки. Беше си гледка, достойна за уважение.

Този ноември дойде редът и на Мика. Скромно на ръст момиче, компенсиращо с безкрайната си коса. Като всяко интелигентно същество, беше любопитна и търсеше нещо различно. С възвратен глагол сложи безвъзвратен край на връзката си с момчето Томи преди месец. Щеше за пръв път да вземе участие в „пазарът”.

Този факт не я правеше никак горда, но процесите в човешкия организъм бяха по-сложни от някаква си гордост. Мика учеше медицина и не обичаше излишните емоции насочени към някой жив. Трудно се впечатляваше от нещо, макар и момчето Томи да се опитваше многократно да спаси нещата между тях. Отношенията им продължиха близо година. Една твърде ясна сутрин тя му се обади и му съобщи решението си. Каза му и за предстоящият след месец „пазар”. Сутринта стана още по-ясна за момчето Томи.

Миналото си оставаше все на едно и също място, така че да се върнем на първата събота от ноември. По това време в страната бяха останали само няколко нещастни врабчета . Въпреки вятъра и студа птиците се мотаеха наоколо като досадни деца. „Пазарът” отваряше врати в девет сутринта. Имаше строго определен ред, който никой не нарушаваше. Жените трябваше да са там преди началото, за да си разпределят местата. Мика беше една от първите, която щеше да разгледа предложенията на организатора. Точно навреме стюардите на събитието отвориха входа. С влизането в безистена, Мика се натъкна на първите предложения. Впечатляващ беше видът на „пазара” и подредбата му. Отпред на сергиите стояха съобщенията с описанието на човека зад паравана. Мика не обичаше да взема импулсивни решения и започна внимателно да обикаля и оглежда, докато другите около нея, вече бяха раздали по някоя усмивка със затворена уста. Първото съобщение, което и грабна окото гласеше:
189 см. 76 килограма, 22 години

Тъмнокафява коса

Зелени очи

Здрави зъби

Интереси в областта на театъра

Обича да нарича половинките си с различни красиви думи всеки ден

Грижовен

Може да готви.

Продължителност на последната връзка – три години

„Нищо впечатляващо” – каза си Мика. Беше ѝ втръснало от момчета с цветя и картички с драматични послания. Продължи нататък, дамата след нея прочете съобщението и без да се замисли се усмихна със затворена уста. Мика премина през няколко предложения, които и се строиха твърде безразлични, за да имат място в нашата история. След около петнадесет минути се спря пред друго съобщение:

„165 сантиметра, 85 килограма, 29 години – „Я, какъв здравеняк”

Руса коса

Сини очи

Хипохондрик

Интереси в областта на спорта

Обича да ръководи нещата, обича малките кученца

Заможен и прилежен

Продължителност на последната връзка – пет месеца

Мика искрено се засмя тук, защото искрено презираше самолюбието на другите. Изглежда, че голяма част от днешните предложения бяха много далеч от представата и за добър мъж. Извади цигарите си и запали една, за да се разсее. Беше отделила специално от времето си, за да се появи тук, а сега всичко и се струваше твърде незадоволително.

Заговори се с няколко жени, спомена им за желанията си и причините да бъде тук. Едната от тях им разказа за бившия си съпруг, който я зарязал заради по-младо момиче, дъщеря на негов приятел. Скоростно се била записала за тазгодишния „пазар”, децата били при нейните родители за днешния ден и денят за нея бил символ на „новото начало”. Мика малко се смути от цялата тази мелодрама, но се почувства добре, че не участва в подобни сплетни.

След почивката, която беше наложително да си вземе, отново се насочи към подбора. Премина през няколко смущаващи съобщения, след това се спря:

175 сантиметра, 90 килограма, 21 години

Тъмна коса

Тъмни очи

Физически здрав

Интереси в областта на математиката и неустойчивите съединения

Притеснителен и скромен

Говори малко

Обича стари предмети

Продължителност на последна връзка – десет месеца.

Мика много се впечатли, но не знаеше точно от какво. Позамисли се върху това и като видя, че до края на деня може би няма да види нищо интригуващо, повика един от стюардите.

Посочи му съобщението, а той се вцепени пред нея. Известно време Мика стоя в недоумение, но накрая се усмихна без да отваря уста. Той кимна. Обясниха и, че ще доставят избраното от нея на посочен адрес след около два часа. Момичето тръгна към къщата си, когато стигна се чувстваше бодра и уверена. Седна на дивана и започна да чете някаква стара книга, подарък на майка ѝ от службата.

Точно навреме се появи екипът за доставка. Тя им отвори и ги пусна вътре. Уговорката на „пазара” беше, доставеното да се отвори след като екипът си замине. Така и стана. Мика си наля чаша вода, изпи я на един дъх, наистина се вълнуваше. Приближи се до капсулата, която ѝ донесоха и въведе код – даден и от екипът. Отвори се прозорец в капсулата, тя погледна и започна да се смее.

Беше момчето Томи.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*