В пустинята видях човек – Стивън Крейн

В пустинята видях човек – Стивън Крейн

Аз стоях на възвишението,

и виждах, долу — хиляди демони:

бягащи, скачащи,

опиващи се от греха.

Един погледна нагоре, ухили се,

и ми каза:

— Приятелю! Братко!

Аз срещнах човек, преследващ хоризонта

Той бягаше с него около света.

Обхвана ме вълнение

и се обърнах към него:

— Слушай, това е глупаво — казах —

ти никога няма…

— Лъжеш! — извика той!

И побягна отново.

Погледни, ето гроб на грешник!

И до него стои строгият дух.

Печална девойка отишла до гроба

с букет от теменужки,

но духът сграбчил ръцете и.

— Никакви цветя за него, — казал духат.

Девойката заплакала:

— Ах! Аз го обичах.

Но духът, мрачен, непреклонен повторил:

— Никакви цветя за него!

Сега помисли —

ако духа е постъпил справедливо,

защо плакала девойката?

В пустинята

видях човек, гол, озверял,

който клечеше на земята,

държеше сърцето си в ръце

и го ядеше.

Аз казах:

— Хубаво ли е приятелю?

— Горчиво е, горчиво! — отвърна той —

Но ми харесва,

защото е горчиво,

и защото то е моето сърце!

Това са само част от виденията, събрани в стихосбирката „Черните конници“, написани от Стивън Крейн в периода 1895-1899.

Американският писател умира само на 28 години и в продължение на десетилетия бива напълно забравен.

Докато Стивън Кинг не решава да използва „В пустинята“ за епиграф в романа си „Ланголиерите“ през 1990, възкресявайки творчеството на Крейн за нов живот.

превод: Владимир Кромбърг

изображения: Zdzisław Beksiński