SPIRITUAL FRONT: Ако постоянно иронизираш, в крайна сметка се превръщаш в клоун

SPIRITUAL FRONT: Ако постоянно иронизираш, в крайна сметка се превръщаш в клоун

SPIRITUAL FRONT са римляни  и съществуват от 1999 г., като досега са записали шест студийни албума и три съвместни с Ordo Rosarius Equilibrio, Naevus и Lydia Lunch. Музиката им много трудно може да бъде дефинирана – дарк и неофолк, пост-пънк, дарк кабаре, ню уейв, експериментален рок, неокласика и т.н. Затова и си измислят сами определението „нихилистичен самоубийствен поп“, за да опишат музикалните си експерименти. По повод европейското турне, което тече в момента, фронтменът Симон Салватори разказва пред „Звуки“ – Русия, за иронията, носталгията и универсалния копнеж в музиката.

_LjX6vusF6s

Наскоро имахте концерт в Неапол, как мина?

Симон Салватори: Ужасно място, там винаги е много трудно. Представи си най-лошия квартал в Москва. Представи ли си? Е, Неапол е считан за едно от най-лошите места в Италия. И най-опасното заради броя на грабежите и убийствата там. Но с мен всичко беше наред, оказа се интересно преживяване.

Да, Неапол има тази репутация…

Симон Салватори: Ужасно място. Човекът, който организира концерта много се постара да ни го представи в привлекателна светлина, което беше уникално културно постижение от негова страна. Но не сработи особено.

Често ли се случва публиката да реагира странно на вашата музика или да се държи по особен начин на концертите ви?

Симон Салватори: Да, постоянно. Хората скачат на сцената, плачат, носят ни храна, молят да ги режем или крещят сексуалните си щения и това се случва постоянно, на всеки концерт. Никога не е скучно. Имаме късмет да свирим пред хора, които чувстват нещата по същия начин, по който и ние.

През декември миналата година, пуснахте компилация от самостоятелно направени песни на групата от различните й периоди, това някакъв своеобразен вид THE BEST ли е, или е теглене на чертата и обръщане на страницата?

Симон Салватори: Не, просто така се случи. Тръгнахме на турне и не можех да взема всички наши CD-та за продажба. Трудно беше да ги мъкна със себе си, определено щях да имам проблеми по митниците. Решихме, че ще е много по-удобно да имаме на един диск събрани песни от различните периоди на Spiritual front. И на мен ми е много добре така – сам ги записах, сам ги продадох и всичките пари прибрах само за себе си. Но го направихме специално за турнето.

Разбирам, че терминът „нихилистичен самоубийствен поп“ сте го измислили специално за вас, но ако трябваше да направиш колекция от други групи, които да впишеш в него, освен твоята, кои щяха да са те?

Симон Салватори: Да, ние сме първите и единствените представители на жанра. Но има и други, които  могат да се включат. Мисля, че в колекцията ще има много кънтри музика. Джони Кеш има много горчиви песни. Ще има и момичешки групи от 60-те като The Shangri-Las и The Ronettes, въодушевяваща поп музика, но много тъжна на моменти. Налага се да включа и ню уейв. Но предпочитам да оставя терминът „нихилистичен самоубийствен поп“ за нас и само за нас, защото ние обединяваме всички тези източници в едно и правим нещо много специфично от тях.

ghffXcu2tuU

Успяхте да формирате нещо като затворен кръг от единомишленици. Има много други групи, с които записвате.

Симон Салватори: Не точно единомишленици, а хора с които споделяме един и същи фон на настроението. Мисля, че работя с хора, които по природа са същите като мен. Не съм сигурен, че трябва да се нарича затворен кръг, би било преувеличение, но факт е, че това са хора, с които ни свързва взаимно уважение, със сигурност. Например Томас Петерсон от Ordo Rosarius Equilibrio. Също така имаме сплит с Lydia Lunch, но не бих казал, че сме най-добрите приятели на света. Ходим по турнета с Death in June, но ще е по-коректно, ако кажа, че сме заедно, за да представим една сцена. Това ни помага да поддържаме връзка, без значение къде сме, защото по принцип сме ситуирани на най-различни точки от земното кълбо.

За сценичната ви връзка с Томас Петерсон по време на съвместни изпълнения, често бивате обвинявани в хомосексуализъм. Какво мислиш за това? Боли ли те, че феновете на музиката ви реагират по този начин на поведението ви?

Симон Салватори: На мен и Томас ни харесва да се преструваме по този начин. Бяхме абсолютно сигурни, че ще направим нещо, за което хората ще говорят седмици и месеци. И ако ме питаш – проработи!

Когато слушам Spiritual Front, в ума ми изниква немската дума „zenzuht“ (sehnsucht) и португалската „saudade“. Двете означават едно и също – смес от носталгия и копнеж по нещо, което човек не може да получи, дори не може да назове. Италианците имат ли такава дума?

Симон Салватори: Нещо повече от носталгия? Да, вероятно, това го има в нашата музика. Всички ние някак чувстваме носталгия или разяждаща меланхолия. Това е важна тъмна страна в нашия живот и да се отрича би било глупаво и лицемерно. Дори и най-добрите хора на света са направени от добро и зло. Няма как да избегнеш тъмната страна, няма как да я избегнеш и в музиката. Е, в музиката за партита и вечеринки, да. Но ако композираш от сърцето си, наистина инвестираш себе си в това, което правиш, това чувство само извира в музиката. Може да се нарече с различни думи, но мисля, че присъства във всяка култура, има го като неотменима част от всяко човешко преживяване и опит.

Даркфолк и неофолк са музикални стилове, пълни с ирония, но струва ми се, не всички фенове на жанра го разбират. Не те ли притеснява, че често сте вземани прекалено сериозно?

Симон Салватори: Не бих нарекъл музиката ни даркфолк, всички тия езотерически руни определено нямат нищо общо с нас. Но направихме някои дарк и неофолк неща в началото. Иронични, със сигурност, винаги сме били, и то много. Но иронията и сарказмът също трябва да бъдат използвани мъдро. Сарказмът може и да направи живота ти по-лесен, но няма да го направи по-малко глупав. Иронията лесно запълва дупки. Забавното и сериозното, ироничното и трагичното  –  като две страни на една и съща улица. Трябва да си способен да пресичаш от едната на другата, и да можеш да вървиш и по двете. Ако винаги иронизираш, неминуемо се превръщаш в клоун. И иронично, но ставаш скучен.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*