Зигмунд Фройд: Идеалната любов съществува само между зависимия и наркотика

Зигмунд Фройд: Идеалната любов съществува само между зависимия и наркотика

„Идеалната, вечна, чиста от ненавист любов
съществува само между зависимия и наркотика.“
Зигмунд Фройд

Дълго време човекът е живял със самочувствието на единственото съзнателно същество във Вселената. Но развитието на науката нанася тежки удари по това самочувствие, най-силният и болезнен от които идва от Фройд и неговото учение.

Науката поддържа, че психичното у човека е еднозначно на неговото съзнание. Но Фройд стига до извода, че това не е така. Той сравнява психиката с айсберг, при което съзнанието е като неговата видима част, а огромната му подводна част е сферата на несъзнаваното.

„Оказва се, че човешкото „аз“ не е стопанин в собствения си дом“, пише Фройд. Поради това съзнанието следва да се смъкне от илюзорния пиедестал на господар в човешкия живот. А това е тежък удар по самолюбието на човека.

Най-интересните методи за предпазване от страданието са тези, които се опитват да повлияят на собствения ни организъм. В крайна сметка всяко страдание е само усещане и съществува дотолкова, доколкото го усещаме, а ние го чувстваме само благодарение на определена организация на собствения ни организъм.

Най-грубият, но и най-резултатният метод на това повлияване е химичният – интоксикацията. Не вярвам някой да е разгадал нейния механизъм, но е факт, че съществуват чужди на тялото вещества, чието присъствие в кръвта и тъканта ни създава непосредствени усещания за удоволствие, и дотолкова изменят условията на сетивния ни живот, че ставаме неспособни за възприемане на изблиците на неудоволствие.

И двете въздействия протичат не само едновременно, но изглеждат тясно свързани помежду си. В химичния състав на нашия организъм навярно съществуват вещества, които действат по съответния начин, тъй като ние познаваме най-малко едно болестно състояние – манията, при което се проявява поведение, подобно на опиянението, без да бъде използвано наркотично вещество.

Това ни показва и нашият нормален психичен живот – колебания между по-лесно и по-трудно пораждане на удоволствието, успоредно с които се проявява по-малка или по-голяма възприемчивост спрямо неудоволствието.

Успехът на наркотиците в борбата за щастие и за избягване на нищетата бе толкова ценен като благодат, че индивидите, както и народите, им бяха отредили място в тяхната либидна „икономика“.

На тях ние дължим не само непосредственото постигане на удоволствието, но също така и частица от толкова жадуваната независимост от външния свят. Знаем също, че чрез виното, пропъждащо грижите, можем по всяко време да избегнем натиска на реалността и да намерим убежище в един собствен свят с по-благоприятни сетивни условия.

Известно е, че именно това свойство на наркотиците обуславя предизвикваната от тях опасност и вреда. Може би те са виновни за това, че голямо количество енергия, която би могла да бъде употребена за подобряване съдбата на хората, се изгубва неизползвана.

Из „Ерос и култура“, Зигмунд Фройд

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*