Сид Вишъс: Аз бях единственият, в който беше останала някаква анархия

Сид Вишъс: Аз бях единственият, в който беше останала някаква анархия

Имам чувството, че ще умра преди да остарея.
Не знам защо.
Просто имам това чувство.
Сид Вишъс

През септември 1973 година Дейвид Бауи е много касов сред лондонските тийнейджъри заради екстравагантния си вид. Това е и времето, когато 16-годишният Саймън Джон Ричи решава да си направи по-брутален експеримент с външния си вид и за първи път успява да направи своята патентна прическа, използвайки лак за коса, вазелин и пъхайки главата си в печката. При наблюдението на този процес майка му, която по това време вече има богат опит с хероиновата зависимост, го обявява за луд, но той възторжено ù отговаря, че процесът наистина работи.

А ПЕЧЕЛЯ ОТ ФАКТА, ЧЕ ИЗГЛЕЖДАМ ДОБРЕ, ИМАМ ХУБАВА ФИГУРА И МОМИЧЕТАТА МЕ ХАРЕСВАТ.

По същото това време започва да се занимава и с рисуване, което му се отдава много, и до днес има запазени някои от рисунките му от онова време.

Луд фен е на Сид Барет от Пинк Флойд. По тази причина, приятелят му от гимназията Джон Лайдън започва да го нарича с името Сид и това е една от началните стъпки към заформянето на най-противоречивото име в историята на музиката. Когато един ден Сид и Лайдън са в къщата на Лайдън, хамстерът му ухапва Сид. Сид заявява, че хамстерът е много зъл /vicious/, и така Лайдън измисля и останалата част от името, превърнало се легенда.

Сид прекарва много време в магазина за кожени облекла “СЕКС” на Кингс роуд, държан от Малкъм Макларън и Вивиън Уестууд. Препоръчва мястото и на приятеля си. По това време Макларън сформира група, в която вече има бас китарист – Глен Матлок, китарист – Стив Джоунс и барабанист – Пол Куук. Липсвал само вокалист за групата.

Някои твърдят, че това трябвало да е Сид, но Джон Лайдън успява да омагьоса Макларън със самоделната си фланелка с надпис “Аз мразя Пинк Флойд” и със сценичното си поведение, докато пее “18” на Алис Купър.
Това всъщност е моментът, в който Джон Лайдън се превръща в Джони Ротън и вокалист на групата The Swankers, която след това се превръща в Sex Pistols. Това съкрушава най-добрия му приятел Сид, който си умира да е в група, но не може да свири на инструмент и единственото, което му остава е да е вокалист.

До 1976-та все пак Сид има участия като вокалист/китарист и барабанист в две групи The Flowers of Romance и Siouxsie and the Banshees, но само с импровизирани репетиции.

ПОДКОПАЙ НАДУТАТА ИМ АВТОРИТАРНОСТ, ОТХВЪРЛИ МОРАЛНИТЕ ИМ СТАНДАРТИ, СЕЙ АНАРХИЯ И РАЗРУШИ ЗАПАЗЕНИТЕ СИ МАРКИ. ПРЕДИЗВИКАЙ ТОЛКОВА ХАОС И СМУЩЕНИЕ, КОЛКОТО Е ВЪЗМОЖНО, НО НЕ ИМ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТЕ ОТВЕДАТ ЖИВ.


Джони Ротън и Глен Матлок се скарват и вторият напуска групата. Сид с радост заема мястото му, като обещава, че ще се научи да свири на бас.

ВЗЕМАШ ЕДИН АКОРД, РАЗДРЪНКВАШ ГО – И ЕТО ТИ МУЗИКА!


Така и не спазва обещанието си. Макларън го приема в групата, заради поведението му, всяващо смут и възмущение навсякъде, където се появи. Поведение, което се превръща в емблематично за пънк субкултурата.

НИЕ СМЕ НАЙ-ДОБРИТЕ, НАЛИ? С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА EAGLES, САМО EAGLES СА ПО-ДОБРИ ОТ НАС.


Проблемът със свиренето разрешават като просто не му включват китарата на сцената. В албума Never Mind The Bollocks, Here’s The Sex Pistols, човекът, който свири на бас-китара, е всъщност Стиви Джоунс.

„Сид беше в болницата с хепатит поради това не можеше да свири, не че въобще можеше да свири.“ – Стиви Джоунс

ВЛЮБЕН СЪМ БИЛ САМО В БИРЕНА БУТИЛКА И В ОГЛЕДАЛО.


Всичко върви добре, докато в Лондон пристига бившето гадже на барабаниста на New York Dolls. Руса американка /на която поразително прилича Къртни Лав/, продаващата наркотици и тялото си, ужасно искаща да си хване за гадже Секс Пистъл и която Джони Ротън ненавижда. Името й е Нанси Спънджен.

Сид и Нанси започват връзка, която завършва с тяхната смърт.

АМЕРИКАНСКАТА ПУБЛИКА Е СЪЩАТА КАТО ВСЯКА ДРУГА ПУБЛИКА. САМО ДЕТО Е ПО-СКУЧНА.


След злополучно турне на Sex Pistols в Щатите, Сид и Нанси се нанасят да живеят в злощастния Хотел Челси в Ню Йорк. Двамата влюбени постоянно привличат вниманието към себе си с непрекъснатите си скандали, свързани с наркотици и побоища, и неведнъж имат проблеми с управата на хотела. До сутринта на 12-ти октомври 1978. Нанси е намерена намушкана в корема и мъртва, а Сид без никакви спомени от изминалата вечер.

Тъй като няма никаква идея какво се е случило, уплашено се признава за виновен и е пратен в затвора да чака делото. Virgin Records плащат гаранцията от $ 50,000 и през следващите няколко месеца той започва уж да гради живота си наново.

След десет дни прави опит за самоубийство, като прерязва вените си. Спасяват го и го пращат за 2 седмици в психиатрична клиника. След като излиза, си намира ново гадже, Мишел Робинсън, но не й се наслаждава дълго.

През декември отново е арестуван за нападение над брата на Пати Смит, Тод. След 2 месеца е освободен – на 1-ви февруари 1979, като му дават възможност да чака съдебния процес за убийството на Нанси, който трябва да се състои след два дни, на свобода.

ЩЕ УМРА ПРЕДИ ДА СТАНА НА 25 И КОГАТО ТОВА СТАНЕ, ЩЕ СЪМ ЖИВЯЛ ТОЧНО ТАКА, КАКТО СЪМ ИСКАЛ.


Това обещание спазва. Процесът така и не се случва, защото на следващия ден 21-годишният Сид Вишъс е намерен мъртъв, предозирал с хероин в апартамента на приятелката си Мишел Робинсън.

След освобождаването му от затвора, вечерта, майка му, Ан Беверли, му дава доза, достатъчна за убиването на двама човека. Тя е тази, която открива тялото му на сутринта. По-късно споделя: „Кълна се в Бога, той изглеждаше все едно има розова аура около тялото си. Когато му занесох чаша чай той лежеше там съвсем спокойно. Разтърсих го, докато не осъзнах, че е много студен и много мъртъв.“

Убийството на Нанси си остава загадка завинаги. Така и никога не става ясно какво всъщност се е случило през злополучната нощ.

Няколко дни след смъртта на Сид, майка му намира следното писмо в коженото му яке:

Подписали сме смъртен пакт, аз трябва да изпълня моята част от сделката. Моля, погребете ме до моето момиче. Моля, погребете ме с коженото ми яке, джинсите и рокерските ботуши. Довиждане.

С любов, Сид

АЗ ВСЪЩНОСТ НЕ СЪМ ЗЛОНАМЕРЕН. СМЯТАМ СЕ ЗА ДОБРОСЪРДЕЧЕН ЧОВЕК. ОБИЧАМ МАЙКА СИ.


Късно една нощ, няколко дни по-късно, Ан Беверли прескача стената на гробището до Филаделфия и разпръсва праха на сина си в снега над гроба на Нанси. Никога не се разбира дали смъртта му е случайна или умишлена, но мнозина смятат, че просто е решил да последва любимата си. За доказателство има набързо написано стихотворение, озаглавено „Нанси“:

Ти беше моята любима
И знаех всичките ти страхове
Беше истинско щастие да те държа в ръцете си
И с целувка да изтрия сълзите ти
Но сега те няма
Има само болка
И нищо не мога да направя
И не искам да живея този живот
Ако не мога да живея заради теб.

На своето предсмъртно легло, Ан Беверли признава, че съзнателно е дала толкова голяма доза хероин на сина си с оправданието: „Нямаше начин Сид да се справи зад решетките.“

НИЕ СМЕ НАИСТИНА ДОСТА ПРИЯТНИ И ДОБРОНАМЕРЕНИ, НО ВСЕКИ СИ ИМА СВОЯТА ОТВРАТИТЕЛНА СТРАНА, НАЛИ?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*