ХРИСТОС СЕДИ НА СТОЛ С МЕТАЛНИ ПРЪТИ, ВМЕСТО ПОДЛАКЪТНИЦИ

ХРИСТОС СЕДИ НА СТОЛ С МЕТАЛНИ ПРЪТИ, ВМЕСТО ПОДЛАКЪТНИЦИ

Христос седи на стол с метални пръти, вместо подлакътници. Една буболечка влиза.

 

БУБОЛЕЧКА: Гледам, че тая вечер имаме полумъртва публика. Гледам, че тая вечер имаме публика с едно крило. Гледам, че публиката ни тая вечер е с по една буза на задника. И с по една буза на главата. Гледам, че имаме тая вечер половин публика. (грухти) Ебаси майката. (грухти) Бегайте от тука, че буболечките могат да ви ебат след малко. Аз грухтя, но съм буболечка дейба. Половин буболечка съм. (разделя се на две) Нали виждате? (грухти) Половин публика гледа половин буболечка. Погрухтете с мен. Готови? (много грухтене) А така! Грухтете, гадовееееее! (събира се в едно)

ХРИСТОС: Христос седи на стол с метални пръти, вместо подлакътници. Това е от един сън. Сега поставяме съня на сцена. Аз играя Христос. Еми такъв е живота.

БУБОЛЕЧКА: Верно ли се казваш Христо? Ебаси режисьора.

ХРИСТОС: Единия ден сънуваш Христос, на следващия го играеш. Яко е.

ПУБЛИКА: Разкарай се, тъпанар!

БУБОЛЕЧКА: Искат да гледат истинско представление, брат ми. Ако нема да играеш, най-добре си слез от сцената. Ше хапнеш доматките.

ХРИСТОС: Доматките ги ям цял живот. Почваме. Музика.

Музика.

Държах едни решетки преди години в мазето. Сетих се, че може да влязат в употреба. Ей ги тука, на мястото на подлакътниците. Даже в името на представлението влязоха. Метални пръти. (гони буболечката около стола) Не, нали ги видях в съня и оттам се пренесоха тука. Сънят все пак беше преди представлението. Седях на един стол, точно като тоя, на който съм седнал сега. Режисьорът е супер, сценографът също.

Музиката спира. Аплодисменти.

Сънищата са пълна мъгла. Сигурен съм, че седях на стола, но съм сигурен и че го въртях. (върти стола) После заспах. Да, вярно. Сънувах, че съм заспал на стола. (заспива) После се събудих. (събужда се)  Гледам – Христос върти ей тоя стол. Не знам как разбрах, че е Христос. Все пак това е сън – там произходът на нещата не е ясен.

Аплодисменти.

Това за какво беше? Да, сънувах и аплодисменти. Аплаузи. Ръкопляскания, бе. И Христос си върти стола, а аз го наблюдавам. Той постоянно забързваше темпото. Накрая вече ми беше трудно да различавам. Беше се превърнал в нещо като торнадо. Ураган. Вятърна фуния. Фунийка от вестник със семки. И това сънувах. Седях на тоя стол и люпех семки. (сяда на стола и започва да люпи семки от фунийка от вестник) Някой ми подвикваше, не помня какво.

ПУБЛИКА: Разкарай се, тъпанар!

БУБОЛЕЧКА: Слизай ти казах. Ше те гърбят здраво. (гони Христос около стола) Сънувах как гоня Христос около стол с метални пръти, вместо подлакътници.

Аплодисменти.

Ти не беше ли Христо? Тоя стол е същия дейба. (грухти) Ама не е половин стол. Сънувах и публика без задници и глави. Само мръсни тела, а на мястото на задниците – по едно цукало. Ей така. (прибира си задника и закрепя цукало на него; главата ѝ пада; буболечката пада и започва да се гърчи)

ХРИСТОС: Чакай, аз съм Христос. Имаш късмет. (взима цукалото и го слага на мястото на главата, поставя главата на неговото място) Хм. Това го сънувах. Сега трябва да те сритам по задника. (приготвя се за ритник, погледът му шари между главата и цукалото) Хм.

БУБОЛЕЧКА: Ебати специалните ефекти.

Христос вдига буболечката и я поставя на стол, така че да седне върху главата си.

ХРИСТОС: Абе нещо не ми е много ясно. Това пак го сънувах. (буболечката грухти) Грухтяща буболечка с лице на гъза седи на стол с метални пръти, вместо подлакътници. Но…(ходи замислен) Възможно ли е да сънувам в момента?

Аплодисменти.

Или сега да виждам това и после да го сънувам?

Аплодисменти.

ПУБЛИКА: Браво! (грухтене)

Буболечката става, взима цукалото от главата си и удря Христос по главата с него. Той изгрухтява и пада. Буболечката сяда на главата му.

БУБОЛЕЧКА: На това му се вика глава до глава, брат ми!

ХРИСТОС: Христос е припаднал и буболечка с глава на гъза е седнала на лицето му. Режисьорът е супер, сценографът също. (взима главата на буболечката и я хвърля в публиката. Аплодисменти)

БУБОЛЕЧКА: Половин публика си играе с половин буболечка. Яко, дейба. (публиката хвърля главата обратно на сцената) Как е, брат ми?

Христос грухти.

Това не го помня.

ХРИСТОС: Това не го помня.

ПУБЛИКА: Това не го помня!

ГЛАВА НА БУБОЛЕЧКА: Ебати специалните ефекти.

Много грухтене. Върху тях пада огромен тензух.

ТЕНЗУХ: Не се знае, дейба.

край

 

От Румен Павлов