Rock N’Roll Comics: Толкова са ужасни, че чак са прекрасни

Rock N’Roll Comics: Толкова са ужасни, че чак са прекрасни

Тод Лорън публикува Rock N’Roll Comics до 1992 година, когато бива намушкан смъртоносно и това довежда до краха на публикациите му, а компанията му е доведена до фалит. Смъртта му е обвита в мистерия. Слуховете твърдят, че е убит от същия извършител на убийството на Версаче. През 2005 година излиза документалният филм “Историята на Rock N’Roll Comics”, който се фокусира върху работата на Лорън и смъртта му.

Комиксите попадат в категорията “толкова са зле, че всъщност са добри” и се люшкат от една крайност в друга – от откровено ужасни до вдъхновяващо чудесни. В Ню Йорк по вестникарските будки комиксите са поставени на високо по стелажите, наред с различни порно списания. През тези години започва и залезът на гръндж ерата, в която все още по улиците се усеща пулса на чудовището в душите ни.

Дори в началото на 90-те тези комикси изглеждат като отживелица, макар че именно това ги прави толкова специални и необикновени. Би било интересно да се издават и днес и в тях да видим White Stripes наред с Beyonce и Radiohead.

Отпечатани са над 60 броя в периода 89-92 година. В тях присъстват Елвис, групата Dead Kennedys, невероятните Ramones.

Една от най-ужасните корици е тази с Дейвид Боуи, където той прилича на Рейчъл Мадоу, след като си е взела много дълга вана с водороден пероксид.

А също и тази, при която Боб Дилън интерпретира Монтгомъри Клиф, който интерпретира Глория Суансън.

Продажбите на броя “The Grateful Dead” са пълен провал, но корицата му разбива, създавайки впечатление за лист хартия, който е поел прекалено голямо количество развалено мастило, а самите Grateful Dead пък приличат на замъглени рентгенови снимки с нащърбени краища.

снимки: dangerousminds.net

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*