Raison d’être или dark ambient причина за човешкото съществуване

Raison d’être или dark ambient причина за човешкото съществуване

Вдъхновен от Карл Густав Юнг и думите му: “The individuation is the raison d’être of the self”, Петер Андерсон използва израза Raison d’être“ – причина за съществуване, за наименование на своя дарк ембиънт музикален проект и през 1992 год. започва личното си пътуване из тайните на човешката душа.

Всички заглавия на албумите и песните му разказват за странното пътешествие до нещо дълбоко, тайнствено и неизвестно, нещо, невидимо за очите, нещо, до което могат да се докоснат само малцина избрани. Музиката му се носи през дълбините на тъгата, опитвайки се да разгадае мистерията на човешкото съществуване.

Но каква е истинската причина за съществуването на Петер Андерсон?

Raison d’être
В днешно време, чрез интернет, всички имат бърз и лесен достъп до музиката, тя стига много по-лесно до аудиторията, отколкото в миналото, но от друга страна много малко хора купуват и плащат за работата на музиканта, какво е отношението ти по този въпрос?

Златният век на продажбите беше през 90-те години, преди да е възможно да се тегли и разпространява свободно музика. Продажбите на дискове беше голяма, а хората трябваше да положат някакви усилия, за да се сдобият с музиката, която желаят (да си поръчат диска, да го чакат да пристигне). Очакването беше вълнуващо за публиката и моментът, в който получаваш диска и си го пускаш за първи път, беше магически. Сега е много по-лесно и съответно магията е по-малко. След 2000 г. продажбите започнаха бавно, но сигурно да намаляват, възможностите за предотвратяване на нелегално разпространение станаха все по-малко, цяло поколение свикна с това да сваля нелегално албумите, вместо да ги купува.

Откакто музиката стана по-малко физическа (CD, LP) и се превърна в нещо нематериално (дигитално) има много малко хора, които желаят да плащат за нещо, което почти не съществува другаде, освен в ушите. Но сега нещата са различни или поне започнаха да се променят. В момента има много добри интернет канали, а и публиката започна да гледа по друг начин на стойността на творчеството на артистите в дигиталната област. Чрез новите средства и сайтове можем да продаваме и двете – и физическата и дигиталната версия на албумите си, и от това, което наблюдавам доста голяма част от публиката изглежда заинтересована да използва тези нови методи, чрез които да подкрепя музикантите директно, като това са както хора от новото, така и от старото поколение.

Аз имам доста добри продажби в моите канали и всички пари отиват директно в моя джоб, а не както беше преди, когато трябваше да се мине през звукозаписна и дистрибуторска компания, като накрая оставаше много малък дял от реалните продажби за творците. Мога да си представя колко трудно е днес за новите музиканти да привлекат вниманието на публиката в необятността на интернет. Поколението от музиканти, към което аз принадлежа, бяхме все пак в някаква степен познати на света, преди всичко това да се случи, като това съответно ни помага в огромното виртуално пространство сега.

Има ли обичан от теб музикант или музикален стил, които биха изненадали почитателите ти?

Предполагам, че зависи от отделния човек дали ще се изненада или не. Публиката е съставена от индивидуалности, не е някакъв цялостен обект. Всички те имат свои собствени възгледи и очаквания от мен, така че аз не мога да кажа какво ще бъде изненада за тях. Харесвам Boney M, поне някои от нещата им, предполагам това би било изненадващо за някой.

Има ли друг вид изкуство, освен музиката, което обичаш?

Аз съм любител на изкуството като цяло, но най-вече на филмовото изкуство. Не всички филми могат да се разглеждат като произведение на изкуството, но повечето от филмите, които имам в моята колекция могат да се смятат за такива. Най-хубавото на изкуството е, че има способността да изненадва най-вече по позитивен начин, така че никога не бих казал, че не ми харесва този или онзи вид изкуство, преди действително да съм се докоснал и да съм го съпреживал по понякакъв начин, за да преценя. Понякога ми харесва това, което виждам, понякога не. Много често изкуството ми изглежда безсмислено, предполагам, защото или аз не съм го разбрал или съм напълно незаинтересован от темата. Предполагам зависи от контекста. Ако изкуството забие към политиката, често ми става скучно.

Raison d’être
Филмите са лесни за възприемане и вероятно за това са предпочитания вид изкуство, наред с музиката. Главното е че те са или могат да бъдат капсулиран и различен свят, точно като сънищата. За мен са вид бягство от себе си. Много харесвам танцовото изкуство и театъра, в случай че са по-експериментални, но те са много по-трудни за възприемане от гледането на филм, трябва да се преживеят на живо. Всъщност, като се замисля, мога да кажа, че сънищата са тази форма на изкуство, от което съм най-привлечен. Сега гледам на сънищата като на изкуство. Преди никога не съм възприемал сънищата си като изкуство, но те са точно това. Сънищата са нещо като пясъчно изображение на будистка манадала, крехки, репрезентиращи съществуването ни и изпълнени със символи.

Кой е първият албум, който си купил, преди да започнеш сам да правиш музика?

Мисля, че първия албум, който си купих, беше първия албум на Ким Уайлд, или ‘Kings of the Wild Frontier’ на Adam and the Ants.

И така, каква е „Есенцията на сънищата“?

В това е красотата на мистерията, никой никога няма да разбере.

Забележително е колко много от най-важните групи в този жанр са от Швеция, защо мислиш, че е така?

Изглежда хората в Швеция имат определени умения да правят музика и без значение от жанра шведската музика е много успешна през последните 30-40 години. Живеем в мрачно и студено място и имаме много време да правим музика. Няма сиеста за нас. Но защо има толкова много шведски групи точно в този жанр? Точното място, точното време, точните условия, точното отношение, точните съвпадения.

Raison d’être
Какви са бъдещите ти планове? Какво да очакваме от теб?

Опасявам се, че имам много малко време за правене на музика и за съжаление, няма кой знае какво да направя по въпроса. Музиката не ми носи достатъчно приходи, така че те идват от официалната ми работа, която отнема по-голямата част от времето ми. Затова нещата са доста бавни, когато става въпрос за записване на нови неща. Все пак имам планове за близкото бъдеще. Първо, в момента работя върху нов Atomine Elektrine албум, озаглавен „The Second Moon“, който се надявам да е готов в края на лятото.

Последният албум „Laniakea“ беше пуснат само преди седем месеца, но бях толкова вдъхновен да работя по Atomine Elektrine, че започнах веднага да правя материала за следващия албум, въпреки че не бях работил по този проект от много, много години. Веднага след него ще започна да подготвям новия Raison d’être албум.  Концепцията се оформя от известно време насам и се надявам да започна с претворяването й в звуци тази есен. След това, не знам още, може би нов Bocksholm албум. Имам също планове да възобновя проекта Stratvm Terror.

Официална страница: http://raison-detre.info/
Източник: публикувано със съкращения от lastdaydeaf.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*