R.E.M. в търсене на тайната честота

R.E.M. в търсене на тайната честота

„What’s the frequency, Kenneth“ е първият сингъл от деветия албум на R.E.M. „Monster“ (1994), който групата записва в подчертано по-тежък тон от обичайния за нея дотогава – да не забравяме, че това са 90-те, когато грънджът повлиява дори на банди с наложен вече и уникален собствен саунд.

Видеото е дело на Питър Кеър и показва за пръв път избръснатата глава на Майкъл Стайп и дългокосият Майк Милс, барнал се в елегантен костюм носен от Грам Парсънс.

Клипът притежава и друг носталгичен елемент, който не остава незабелязан от феновете:  Питър Бък „свири“ на светлосиния Jag-Stang, който Кърт Кобейн използва на някои от последните концерти на Nirvana. Китарата е подарена на Бък от Къртни Лав след смъртта на Кърт същата година.

Добре известно е, че Кобейн е бил близък с всички от R.E.M. и най-вече със Стайп, който дори има планове за съвместна работа със своя приятел – нещо, което така и не се случва, но несъмнено се отразява на цялостния облик на „Monster“ („Let Me In“ e изцяло за загубата на Кобейн, и изсвирена на същия инструмент, споменат по-горе).

„What’s the frequency, Kenneth“ е провокирана от инцидент, случил се на 4 октомври 1986 година, когато журналистът от CBS Дан Ратър е нападнат в Ню Йорк от луднал тип, крещящ „Кенет, коя е честотата?“. Това е Уилям Тагър, който по-късно, в годината на излизане на „Monster“, е заловен след извършено убийство. Тагър твърди, че медиите пускат сигнали в главата му, използвайки за целта тайна честота, и негова мисия е да разкрие коя е тя.

След излизането на сингъла фразата „What’s the frequency, Kenneth“ придобива голяма популярност и е използвана по различни поводи, често и като тънък намек за лудост към определена персона.

Явно с добро чувство за хумор, Дан Ратър се появява в шоуто на Дейвид Летърман по време на гостуване на R.E.M. и изпълнява заедно с тях песента.

В своя албум „Lolita Nation“ (1987) Game Theory имат песен с почти същото име: „Kenneth, What’s the Frequency?“. Любопитно е, че продуцент на албума е Мич Ийстър, продуцирал също „Murmur“ и „Reckoning“ на R.E.M.

Към своя край песента видимо забавя своето темпо – оказва се, че „виновник“ за това е Майк Милс, който по време на записа започва да изпитва силни болки в стомаха (след приключване на сесията е откаран в болница с възпален апендицит). Останалите от групата забелязват, че нещо не е наред, но въпреки това довършват своите партии, следвайки темпото на баса.

Песента така и не е презаписана.

Кенет и честотата още са в неизвестност.

„What’s The Frequency, Kenneth?“

„What’s the frequency, Kenneth?“ is your Benzedrine,

I was brain-dead, locked out, numb, not up to speed
I thought I’d pegged you an idiot’s dream
Tunnel vision from the outsider’s screen
I never understood the frequency,
You wore our expectations like an armored suit,
I’d studied your cartoons, radio, music, TV, movies, magazines
Richard said, „Withdrawal in disgust is not the same as apathy“
A smile like the cartoon, tooth for a tooth
You said that irony was the shackles of youth
You wore a shirt of violent green,
I never understood the frequency,“What’s the frequency, Kenneth?“ is your Benzedrine,
Butterfly decal, rear-view mirror, dogging the scene
You smile like the cartoon, tooth for a tooth
You said that irony was the shackles of youth
You wore a shirt of violent green,
I never understood the frequency,You wore our expectations like an armored suit,
I couldn’t understand
You said that irony was the shackles of youth,
I couldn’t understand
You wore a shirt of violent green,
I couldn’t understand
I never understood, don’t fuck with me.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*