Великобритания, пънк и 70-те

Великобритания, пънк и 70-те

Безсмъртието на пънк идеологията се дължи на вечното човешко желание за запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на отделния индивид. Идеите на пънк субкултурата са свързани в повечето случаи с директна, драстична и дори екстремна промяна на обществото.

Голяма част от пънк течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на утопично общество, в което липсват класовото разделение, корупцията, дискриминацията и злоупотребата с човешките права. В пънк етиката се включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичният човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността.

Идеята за самоизобретателност /Do-It-Yourself/ призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. Според пънк идеологията, хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и др., и да се стараят да влизат в ролята на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз.

Критиката е движещата сила на пънка. Много от въвлечените в пънк субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото, изобличавайки абсурдността му.

Тази публикация няма за цел толкова да ви приобщи към идеите ни, колкото да разсее носталгията ни.

Няколко документални кадри от Великобритания и незабравимото й минало през 70-те.

Shane MacGowan, преди The Pogues, разхожда домашния си любимец овца пред Бъкингамския дворец.

Alan Lee Shaw от Maniacs крещи „Не искам да ходя на работа“, облечен в костюм за интервю за работа.

На King’s Road, пред обществена пералня, пънкове четат New Musical Express.

През 1977 година пънк учениците са сред най-креативните, особено що се отнася до аксесоарите, с които допълват униформите си.

RIP punk, 1974-78?

Световноизвестният бутик ‘Sex’ на Вивиан Уестууд, наречен ‘Let It Rock’, намиращ се на 430 King’s Road е мястото, където се е обличал всеки уважаващ себе си пънкар 🙂

Тази девойка демонстрира колко лесно е за кучешкият нашийник да придаде пънк визия:

Това също помага:

1978 година – пънкари крачат по King’s Road, също толкова емблематични за времето, колкото и червените автобуси в Лондон.

Със сигурност ще привлекат вниманието ви, по един или друг начин:

Подходящият грим е само един от тях:

Татуировките са друг. Някои могат да бъдат скрити от родителите и бъдещите работодатели. Тази не е точно от тях:

В очакване на автобуса:

Доказателство, че гребените не са били единственият вариант за прическа по онова време:

Фен на X-Ray Spex:‘Oh bondage up yours’ 

Пънк визията никога не е разчитала на практичността:

Обичайното прекарване на свободното време:

Пънк татус, преди емо вълната 🙂

А ето и от къде е вдъхновена визията на Кийт Флинт от The Prodigy:

UK Subs show:

Патриотично настроени пънкари си почиват в лондонското метро:

Коженото яке с надпис ‘God wanks in mysterious ways’ сякаш хвърля тази дама в недоумение:

Поразбеснели се пънкари в Southbank унищожават статуя на Джони Ротън:

Подозрителни тийнейджъри:

Ирландците Rudi изпълняват химна си ‘Big Time’:

Музикалният магазин Good Vibrations в Северна Ирландия:

Три момичета, бутилка водка, пакет цигари и непоносимата лекота на битието:

Необичайно приятелство. Неведоми са пътищата…

Мохаук в Лондон

Най-доброто място за провеждане на интервю е пред църква. Естествено.

снимки: bfi.org.uk

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*