Ивайло Петров: Портретите на срама

Ивайло Петров: Портретите на срама

Един въздействащ проект на фотографа Ивайло Петров показва трагичните условия, в които са принудени да тренират спортистите в Гребна база Видин. Серията „Портретите на срама“ не е поредния арт сет, сниман в някоя от безбройните изоставени и рушащи се сгради в България.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame header

Тези снимки показват едно живо място, в което едни истински хора проливат истинска пот, тренират и се подготвят, за да завоюват едни съвсем истински медали в техните дисциплини. Медали, които после едни затлъстели духовно и физически държавни администратори ще запишат в своите отчети и доклади, опитвайки се да ни убедят, че за спорта се прави нещо.

Авторът на тези кадри се съгласи да представи проекта си за специално за lunatic.bg, за което му благодарим!

Вижте още от работата на Ивайло Петров на сайта му ivaylopetrov.eu

За Автора

Казвам се Ивайло Петров, портретен и рекламен фотограф, базиран в София. Смятам себе си за гъвкав фотограф, който цени индивидуалния подход към всеки проект, който получава и инвестира сериозно количество време във внимателното му обмисляне. Работата ми, обаче, е и мое хоби, което ми носи искрено удоволствие и в свободното си време се опитвам да реализирам лични проекти на различни теми – напоследък най-често концептуален портрет, но много харесвам социално ангажирани неща, намирам ги за особено силни като фотографски материал.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame 1
„Портретите на срама“ е кратък личен проект, който заснех в спортната и хотелска част на Гребна база – Видин, потресен от условията, в които са принудени да тренират спортистите там и да печелят титли въпреки тях. За проекта ми любезно се съгласиха да участват някои от най-изявените спортисти, шампиони, донесли на България редица отличия на международно ниво. Посвещава се на Приятеля, който почина точно вечерта на този снимачен ден.

„Портретите на срама“
се роди абсолютно спонтанно, около един друг кадър, който ме заведе на това място и съзнанието ми получи траен отпечатък. Това не е просто поредната изоставена и рушаща се сграда в България, а реално действащо съоръжение, в което тренират много хора, включително и деца.
Самата концепция за мен беше някак… очевидна.

Важното в случая беше как да се подсили посланието на отделните кадри и така реших да използвам вече доказали се имена, задължително от този град, които да са еманация на цялостната идея. Тъй като живея и работя в София, имах огромния късмет идеята на този проект да бъде оценена и „прегърната“ от хора в града, които искрено вярват в работата ми – те успяха да съберат всички атлети на това място, в рамките на един следобед – а тази задача се оказа нелека.

Графикът беше натоварен и трябваше да се работи наистина стегнато, тъй като лично аз държах тези снимки, макар и отчасти импровизирани (тъй като нямах възможност да ползвам пълния си набор от осветление) да имат стойност и като чисто техническо ниво на изпълнение. Вярвам, че това ги постави на по-високо ниво като визия и вдъхна по-голяма сериозност на целия проект.

Истината е, че конкретната дата, на която успяхме да го направим, беше твърда и поради организационните трудности не подлежеше на промяна, но се случи да е особено нелека за мен в личен план и в този смисъл – в главата ми успехът на тези кадри е посветен на човек, който въпреки заглавието на снимките, щеше да бъде горд.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame 3
Борис Недялков е роден на 25 юни 1993 г. във Видин. Състезател е на каяк в клубовете „Бдин“ и „Ванто“- Видин. В момента се състезава за СК „Левски“- София. Осемкратен републикански шампион на България на едноместен каяк – през 2007, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Eдинственият български участник на Младежките олимпийски игри в Сингапур през 2010 г. Шести на вропейското първенство в Хърватия през 2011 г. за юноши в четириместен каяк на 1000 метра. На Световното първенство за юноши през 2012 г. на едноместен каяк е 10-ти, а на четириместен – 12-ти.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame 2

Богомил Петров е роден на 20 ноември 1939 г. във Видин. През май 1964 г. поставя първия световен рекорд за българската тежка атлетика и първи като цяло за родния спорт след края на Втората световна война. На Софийското градско първенство по вдигане на тежести преодолява щанга от 140 кг., с което подобрява руския рекорд в движението „повдигане“- лека категория до 67,5 кг. Освем години е бил национален състезател, участвал е в 101 състезания, от които печели 67. Завършва ВИФ, сегашна НСА – Национална спортна академия, с педагогически профил и специалност треньор по вдигане на тежести. Постига завидни резултати и в гребането. През 1977 г. с туристическа лодка изминава 300-километровото разстояние от Видин до Русе без прекъсване за 41 часа и 40 минути. С каяк е преплувал разстоянието от изворите на р. Дунав в Германия до устието на реката при румънския град Сулина, Румъния.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame 4

Цветелина Цветанова е родена на 27 февруари 1996 г. във Видин. Състезателка е на СК „Борба, самбо, джудо“ – Видин. Четирикратна световна шампионка по самбо във възрастова група за девойки до 18 години. Два пъти Европейска шампионка за девойки по самбо. Два пъти печели бронзов медал по джудо на Европейско и Световно първенство. През 2012 г. е носител на титлата Европейски шампион за девойки до 16 г., тогава става и първа в своята категория на Балканиадата по джудо. Притежава златен медал и Европейската купа по джудо за 2012 г. и 2015 г.

© Ivaylo Petrov - Portraits of Shame  5

Стефан Илиев е роден е на 21 април 1954 г. във Видин. Състезател е на кану в спортните клубове ДФС “Бдин”, ЦСКА и „Академик“- София. Спортната си кариера започва във видинския клуб „Бдин“, където печели многократно републикански титли. Многократен участник в Световни и Европейски първенства. Бронзов медалист на двуместно кану от Световното първенство в Белград през 1975 г. на маратонска дистанция 10 километра. Работи като треньор в ДФС „Бдин“-Видин, в СК „Академик“- София и Плевен. Сега е треньор в спортен клуб „Ванто – Видин“. Заслужил майстор на спорта.

Един коментар

  1. Б*** мизерията, как може такова нещо да се нарече база!!! 🙁

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*