Петър Петров: Не камерата прави снимките, а човекът зад нея

Петър Петров: Не камерата прави снимките, а човекът зад нея

Кой е Петър Петров? Роден в град Кюстендил, той е един от многото изгряващи млади фотографи. Едва на 19 г., Петър има няколко публикации и големи конкурси зад гърба си. Готов да се справи с всичко, той иска да достигне звездите…

Той се съгласи да разкаже малко повече за себе си и това, с което се занимава.

Интервю: Евелина Германова

0

Кой си ти и за какво се бориш?

Казвам се Петър Петров, на 19 години. Занимавам се с фотография от няколко години и борбата която водя е най-вече със себе си и вътрешния си мир.

Как попадна в света на фотографията?

Попаднах съвсем случайно. Имах нужда да създавам изкуство, да отразя своето виждане, идеи и мотиви. Нямах никаква представа какво правя, но мисля, че това направи нещата толкова привлекателни. В началото всичко се свеждаше до технически познания, камера, светлини, обективи. В последствие любовта към техниката прерасна към желание за създаване на изкуство и себеизразяване.

1
Какво учиш в момента?

До скоро бях студент в курса по модна фотография на Southampton Solent, Идеята на цялото това начинание бе да се запозная с модната индустрия, но тя се оказа прекалено натоварена за мен. С течение на обстоятелствата разбрах, че ще е по-удачно да се преместя в курса по обща фотография в същия университет. Проблемът е там, че имам толкова много идеи и неща, които искам да направя, а толкова малко време …

Какво те вдъхновява?

Всичко в главата ми се случва според заобикалящото ме място и време, също така и от моментното ми настроение. Намирам фотографията за начин за бягство от реалността, там можеш да създадеш един собствен свят, където да изразиш проблемите, изживяванията и мислите си. Там няма правила, ти си покровителя на собственото си въображение, а за млад фотограф, като мен, се очаква то да е диво и необуздано, изпълнено с мистериозни образи и видения.

2
Каква беше първата ти камера?

Първата ми камера беше тази на телефона ми. Правеше хубави снимки, за жалост не удовлетвори жаждата ми за ръчни настройки и професионално излъчване. Няколко месеца по-късно се сдобих с първият ми истински фотоапарат- CANON 600D, подарък от баща ми за Коледа. С нея се научих на всичко. Започнах да снимам близки и приятели, експериментирах с локации, осветление, грим и основна идея. По този начин разбрах, че фотографията не се свежда до натискането на един бутон и налагането на филтър. Нещата се оказаха доста по сложни за едно малко момче…

Как ще опишеш стила си?

Не мисля, че за момента се вписвам в определен стил. Често обичам да комбинирам техники и идеи, но въпреки това обичам изпипана и прецизна работа. Старая се да се придържам към качество достойно за списание. От друга страна, едни от най-хубавите ми фотографии се получават случайно, това е нещо, което винаги ме е впечатлявало. Въпреки всичко, всяка една снимка означава нещо за мен, не съм от типа хора, който снимат по задължение, команда или за пари.

3
Какъв е задължителния фото аксесоар, освен камерата ти, без който не тръгваш на снимки?

Винаги съм подготвен с професионалния си арсенал, защото никога не се знае какво ще ти потрябва, когато работиш на терен. От скоро започнах да нося винаги с мен един лентов фотоапарат. Да, от онези фотоапарати, които хората забравиха след 2003-та година, защото вече беше по-лесно да съхраняваш снимките си на компютър. Чувството да снимаш на лента е нещо, което бих могъл да сравня само с изпробването на нова готварска рецепта, никога не си сигурен дали се е получило, но все пак си развълнуван от крайният резултат.

4


Колко важна е за теб е електронната обработка на снимки преди публикуване?

Бих казал че една половината от добре свършена работа е обработката. Хората, предпочитащи необработени снимки се броят на пръсти. От друга страна новите софутери предлагат огромна гама от полезни инструменти, които биха помогнали дори и най-незапознатите. Разбира се, нищо не може да замени уменията на фотографа, много често хората забравят, че не камерата прави снимки, а човекът зад нея.

Какви са най забележимите ти постижения?

Едно от постиженията, с което се гордея е, че на 18 години спечелих конкурса „Аз мога тук и сега“ в град Девин в категория фотография.

5

Имаш ли мечти за бъдещето ти като професионален фотограф?

Една от мечтите ми за бъдещето е да работя за модно списание. По този начин ще имам огромно поле за изява, но също така бих се радвал да се занимавам и с филмова режисура. Все пак бъдещето е мистерия, единственото което мога да направя е да работя здраво и да стискам палци!

Вижте повече от работата на Петър – тук.

Участия в проекти и конкурси

  • IMPACT – Финален проект на Megan Edwards (Hair and Make-up, Southampton Solent). Свързан е с проблеми, с които света се сблъсква напоследък – глобално затопляне, нефтени разливи, замърсяване и др. Проектът е артистичната интерпретация върху тези проблеми.
  • http://www.sweetdreamsfmp.com/ – Финален Проект на Bryony Campbell (Hair and Make-up, Southampton Solent).
  • 2 фотосесии от проекта – Revenge  и Sabotage.
  • „Аз мога тук и сега“ – категория фотография.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*