Димитър Воев: Нова Генерация е моята група. С нея се забавлявам на тъмно…

Димитър Воев: Нова Генерация е моята група. С нея се забавлявам на тъмно…

НОВА ГЕНЕРАЦИЯ е моята група. С нея се забавлявам на тъмно. Пресъздавам лиричния мистицизъм на сърцето си и създавам неочаквани ситуации, които постепенно изграждат облика на нашия стил.

Но това е без особено значение. Смисълът е в играта. А по-точно в творчеството. Самият процес на създаване събужда дремещите чувства и ги кара отново да потанцуват пред самите нас. Ние ги следваме неотстъпно и така изживяваме тяхното имагинерно съдържание с вкус на реалност.

Понякога нещата не вървят така добре. На нас всичко ни омръзва и загубваме искрата. Тези спадове може би са заканомерност, но лично мен ме изнервят и ме поставят в неудобното положение на инертност.

Досега винаги сме ги преодолявали, дори с цената на някои персонални промени. За никой напуснал не ми е мъчно и това ме кара да съм лек в чувствата си.

По радиото и телевизията почти не ни пускат. Страхуват се от нашата искреност. Защото тя изгаря и те кара да се чувстваш неудобно. Когато не си чист.

Казват, че нашите песни са мрачни, защото на тях им е мрачно в главите от затворения кръг на глупостта и суетата, в който се намират.

Те ми приличат на малки човечета, които се страхуват от господарите си. Само че в случая господари няма и остава само страхът. А когато понякога го преодолеят, се натъкват на собствената си посредственост. Която в повечето случаи се оказва непреодолима бариера.

Това е всичко. Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…

30.09.1987

Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.

Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке –
усмихнат призрачен албум.

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа –
всеки себе си чете.

Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.

Луната-хладно жълта,
окултно свети пак за нас.
Гласът ми казва „Добър Вечер,
Вашият Прилеп съм аз!“

Източник: Димитър Воев: „Поздрави боговете от мен“, ИК „Литавра“ и Артдвижение Кръг

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*