On the Corner

On the Corner

Иван Гугин

Зареждам синия период на Майлс. Miles Goes Electric. Игличката апетитно поскърцва.

И ето започва Black Satin. Тема от 20 минутни повторения ме води в една черна дупка и развивам шизофрения. Заедно с музикантите се забиваме там водени от топлия заглъхнал тромпет

Така Майлс Дейвис завлече най- добрите с вудуу от повторения и след него всичко зазвуча като осиротял ресторантски джаз.

Кийт Джарет се спаси съзерцавайки пустинята от оазис. В номадски транс с или без публика, самодостатъчен той резонираше с часове до пианото в половинчасови ритуали без обедни почивки.

Ето един от тях:

Телониъс Мънк също се нацупи на Майлс. Повдигна си шапката, за да изпусне пара и изсвири ‘ Ти ди – п … ти ди – п … ди – и … п …. тит …’
И пианото започна да излъчва счупените ритми на Мънк със скандалджийски патос

Колтрейн изсипва ноти в хаос и после ги зарязва сами да намират мястото си като те се губят веднага и оставят тишина точно там, където са се сблъскали преди малко.

Колтрейн: виртуоз и класик сам се стерилизира в буркан с етикет free jazz.