Кичур бяло грозде ще увехне по пътя, ще ти пратя сълзи
kinopoisk.ru

Кичур бяло грозде ще увехне по пътя, ще ти пратя сълзи

Заминаващите нанякъде кораби, хора…

Отиващите си.

Прекрасният Солун, който никога не сме виждали.

През зимата.

Заровете са хвърлени на брега.

Колко ще продължи утре?

 ”Mia aioniotita kai mia mera” (1998) | ”Вечност и ден”

Александър е писател. Живял между две книги. До последната – една недовършена поема от 19 век, в която всяка дума се купува.

Александър не иска да влезе в болница, защото не знае дали ще излезе.

Случайно среща едно момче, избягало от албанските планини и смъртта. Или обратното.

„Виждам, че се усмихваш, а си тъжен”

Разхождат се през годините. Назад, напред.

Около морето.

Поетичен философски филм, заснет бавно и дълго.

 Бруно Гац и Изабел Рено.

Всяко пътешествие има край.

Понякога начало.

Къщата, където сме отрасли.

Любовта, която толкова лесно, сме оставили.

Този ден е вечността ми/ти/ни.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*