Първата работа на един милениъл

Първата работа на един милениъл

КОГАТО СИ НА 18 И ТОКУ-ЩО СИ ЗАВЪРШИЛ УЧИЛИЩЕ…

Бях на осемнайсет с големи като на лемур очи, с розова като шотландска сьомга лична карта, с бежова като дамски чорапогащник гимназиална диплома с надути оценки, с уникална способност да сканирам и резюмирам бързо безполезна в деветдесет и девет процента от случаите информация, с the great expectations да успея да разнищя алгоритъма на този процес, за да кандидатствам за работа в гугъл или фейсбук, с the great depression, ако това не се случи, с баща-делтапланерист, с майка-красавица, с чуденето по пътя на кого от двамата да тръгна, с бегли познания от първа ръка, с малко тийнейджърски изпълнения зад гърба, с големи мечти за невероятни приключения, романтичка, грандоманка, нарцистична, сантиментална, любвеобилна, с много изгледани филми, с много изслушани песни, a засега все още безработна, бездейна, нехайна, размазана върху пейката… С емпетройки на The Strokes и Arctic Monkeys. Забодох слушалките в ушите си.

И СИ СТЯГАШ БАГАЖА И ХВАЩАШ САМОЛЕТА…

Подтичвах със смешно малкия си ръчен багаж по ескалаторите, тръгвах в една посока, после в друга, следвайки огромните неонови табели, наситени с пиктограми и символи. Но не си мислете, че това, което ме водеше бяха табелите. Табелите само маркираха постиженията ми като крайъгълни камъни. Водеше ме поривът. Ентусиазмът. Фаталното чувство, че отивам там, където принадлежа и никой, и нищо не може да ме спре. Бързо се чекирах, въпреки че на гишето имаше опашка от много хора, разтревожени дали всичко с паспорите и билетите им ще бъде наред. На мен ми беше все едно! Бях толкова развълнувана и решена да стигна там, закъдето бях тръгнала, че можех да мина и с показване на билетче от градския транспорт.

ЗА ДА ПОПАДНЕШ В ЕДИН ТОРТЕН ПАЛАТ СРЕД ПЯСЪЦИТЕ…

Приближавахме. Сърцето ми подскачаше. Завивахме рязко покрай един голям строеж, на който се виждаха множество кранове и развети чалми. Какво ли беше чувството да си там горе – под петдесетградусовото слънце? Да стоиш половин или цял ден, рискувайки да изгубиш баланс и да паднеш, а после да се прибереш доволен, че си участвал с твоите две ръце, с тези, с които доскоро си брал ориз и памук в родината си, сега си участвал в такъв грандиозен проект? Построил си луксозна сграда висока осемстотин метра, приказен розов дворец. На хоризонта се задаваше моят хотел, чиито архитектурни подробности можеха да се обяснят с една дума – хотелът приличаше на разтопена розова торта. Ураааааа! Моят сладък хотел „Алиф Ба Джим“. Стоеше на ъгъла и ме чакаше. Бях закъсняла за срещата ни с близо половин час. За никъде не бързахме.

ТОГАВА СЕ…

… учудваш, вдъхновяваш, влюбваш, изморяваш, отчайваш, но почти винаги се озоваваш в HR офиса! И това е само началото на няколко безкрайни месеца…

Първата работа на един милениъл

„Премиерата на романа на Мартина Маринова „Първата работа на един милениъл“ (издателство „alGol press“, София, 2015) ще бъде на 28 октомври (сряда) от 18:30ч. в книжарница „Хеликон – Витоша“ (бул. „Патриарх Евтимий“ 68).

Научете повече за романа тук. Скоро романът ще бъде пуснат и в електронен формат в дигиталните магазини iBookStore, Kobo, Copia и Scribd. Книжното тяло се разпространява от книжарници „Хеликон“.

По време на представянето ще чуем откъси от романа в изпълнение на актрисата Наталия Цекова и ще си побъбрим над чаша „Ейчарско отлежало“.“

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*