Мерилин Менсън: Съжалявам всеки човек, който е прекарал и един ден с мен

Мерилин Менсън: Съжалявам всеки човек, който е прекарал и един ден с мен

Сбъднах всичко, от което се страхувах като дете.
Събрах всичките си кошмари –
за дявола, за края на света…
и се превърнах в тези неща.
Мерилин Менсън

„Работа на начинаещ“. Така описват студентите по изобразително изкуство картините на Мерилин Менсън, без да знаят кой ги е рисувал. Впоследствие, през 2002, когато Менсън за първи път излага произведенията си на показ, мненията и впечатленията стават по-разнообразни:

Няма нищо, което да не съм виждал преди.

Картините изглеждат много лични, но структурно не са много силни.

Предпочитам да го видя да рисува нещо по-абстрактно, защото има добро усещане за цветовете.

Напомнят ми за картините, рисувани от психично болни пациенти по време на арт терапия. В тях можеш да видиш много демони. В работата на Менсън се виждат значителна част от същите тези демони. Той има много мрачно светоусещане.

Всички тези мнения са изказани от студенти по изобразително изкуство, които очевидно не са особено впечатлени, но се оказва, че широката публика всъщност много хареса това, което Менсън решава да покаже в света на изкуството през 2002.

По това време, той е наистина все още само начинаещ, поне в някои отношения – започва да рисува за развлечение в началото на деветдесетте, когато е около 20-годишен музикант. През 2002, от когато е изложбата му The Golden Age of Grotesque, вече има четири години опит в рисуването, издава два албума по същото това време /Mechanical Animals, 1998 and Holy Wood, 2000/ и кръщава следващия си албум от 2003 на името на същата тази странна изложба. Славата му расте, благодарение на противоречивите му изяви и поведение – и като музикант, и като актьор в някои малки роли. Сдобива се с три платинени и три златни албума и е номиниран 4 пъти за наградите Грами.

Но в същото това време той не спира да рисува. Рисува и организира изложби – до 2006 има вече три, а през 2007 провежда нещо като световно турне-изложба, под името Recent Paintings, като обикаля из Германия, Русия, Бразилия и Швейцария. Въпреки нарастващата слава, слава по-скоро на феномен или гротесково явление, отколкото на музикант, той не се отказва от рисуването, и организира нова изложба-турне из целия свят през 2014.

Очевидно е, че влага голяма част от страстта си в акварелните рисунки, но по-интересно е каква е реакцията на колекционерите и ценителите на изкуството към тях. The Guardian му удря шамар с рецензията си: „Смехотворно е и то не по приятен начин. Какво се предполага, че трябва да бъдат тези картини – шокиращи, трогващи, забавни или сюрреалистични? Всъщност са глупави и некомпетентни. Фактът, че толкова се е старал при използването точно на тези цветове ги прави още по-странни. Мерилин Менсън много се старае да шокира, и тук успява, като работата му е страховита, но безцелна.“

Въпреки това, през 2007, картината му Die Deutsche Kampferin се продава на частен колекционер за сумата от 105 000 долара.

Портретът, който прави на Едгар Алън По, бива продаден за 70 000 евро в Атина.

Обикновено цената на картините му варира между 5 000 и 10 000 долара, но хората, които плащат тези пари, не са редовите му музикални фенове, а съвсем друга аудитория, с далеч по-дълбоки джобове. Картината, която използва за обложка на албума Lest We Forget – The Best Of през 2004, наречена Experience Is the Mistress of Fools, представляваща автопортрет, бе продадена за 35 000 долара.

Очевидно Мерилин Менсън и в изобразителното изкуство успява да докаже тезата си, че е способен да накара хората да му се възхищават и да купуват творчеството му, без значение какво ще реши да им продаде.

снимки: marilynmansonimages.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*