Лидия Лънч в София: Чиста, анти-естаблишмънт агресия

Лидия Лънч в София: Чиста, анти-естаблишмънт агресия

Искам публиката да помирише потта ми.“

Лидия Лънч

Като логично продължение на редица животопроменящи (за някои от нас) събития, направени възможни от екипа на Аларма Пънк Джаз, се случи и това: на 28 август 2018г., легендарната Лидия Лънч (в случая, оглавяваща Big Sexy Noise) изнесе концерт в Първо студио на БНР.

Неголямата, задушна зала първо се огласи от музиката на Anna Bo. Въпреки краткия си сет и дребни технически проблеми тя успя да спечели нов слушател в мое лицe с изключително добре написаната си музика, която напомня на някои от най-изявените изпълнителки на световната алтернативната сцена без да звучи като никоя от тях.

След кратка цигара-пауза дойде ред на основното.

Лидия Лънч и компания (За вечерта Джеймс Джонстън е заместен от други двама симпатяги – на китара и електроника, които си вършат работата повече от добре; Йън Уайт е на барабаните, както и трябва) откриват сета с Trust the Witch. Дали песента трябва да играе ролята на покана да се доверим на дефинитивната вещица на алтернативната култура е без значение – публиката вече е на крака (подтикната от настойчивите призиви на полугола фенка) и готова да преживее Лидия.

Тя, от своя страна, е изминала дълъг път от дните си в Teenage Jesus and the Jerks, без да прави никакви компромиси с възгледите си, нито с подхода си към изразяването им. Факт е, че с годините вплита значително повече „конвенционални“ музикални мотиви в иначе трудно определимите си музика и пърформънс. Отвъд това обаче, че в контекста на Big Sexy Noise зад нея звучи нойз-рок, здраво стъпил на блус основа, (за сравнение – чуйте сингъла на Teenage Jesus – The Closet) нищо особено не се е променило. За Лидия Лънч „войната никога не приключва“.

Тя е също толкова ядосана, нихилистична, ангажирана, недоволна и маниакална, колкото изглежда е била като 16-годишна, оказала се в центъра на безпощадната ноу-уейв сцена на Ню Йорк Сити. Разбира се, доколко тази последователност продължава да ангажира и да е релевантна може да се поспори (в това отношение поздравявам Глен Бранка, светла му памет, и Майкъл Джира, Търстън Муур недотам).

Въпреки отношението на слушателя към застаряващите нихилисти обаче, Лидия Лънч в никакъв случай не разочарова в музикално отношение. Бандата е колкото шумна толкова и стегната, а Лидия успява да обеме и дори да надгради грубия звук с гласа си само по начин, който вярвам, че се постига с години работа. В това отношение определо връхна точка в концерта е кавърът на Kill Your Sons.

Песента, написана от поета-лауреат на Ню Йорк – Лу Рийд, в която се описват преживяванията му в психиатрична клиника през 50-те, където е заведен от родители си, с цел да бъде „излекуван“ от бисексуалността си, е пречупена от Лидия Лънч по такъв начин, който те кара да се замислиш какви травми в нейното собствено минало й позволяват да я изпълни толкова добре.

Останалата част от събитието протича така: Лидия и групата форсират отбрана част от малкия каталог на Big Sexy Noise, изпива се доста вино както на сцената, така и извън нея, извършват се дребни прояви на ексхибиционизъм веднъж, после още веднъж. Както казва самата Лидия Лънч: „Удоволствието е ултимативният бунт“.

За финал, изпълнението достига своя апогей и неизбежен край с протяжен, агресивен и маниакален кавър на други легенди от нюйоркските анали – пионерите на всичко що е електроника, индъстриъл, нойз и амбиент Suicide – в частност, на песента им ‘Frankie Teardrop’.

С напредването на песента се навлиза и все по-дълбоко в чистата лудост, докато следваме протагониста в историята, Франки, който един ден избива семейството си, след което се самоубива и попада в ада.

А после Лидия слага край на концерта. Казва, че не прави бисове. Напомня, че е донесла някои неща за продан. И си тръгва. Затова и аз спирам дотук.

Автор: Петър Евтимов