Ленард Коен: Ако животът ти гори качествено, поезията е просто пепелта

Ленард Коен: Ако животът ти гори качествено, поезията е просто пепелта

Ленард Коен е един от най-емблематичните представители на бард движението във фолк музиката. През целия си живот прекрачва линията между литературата и музиката, като за мнозина е по-значим като писател.

Един от малкото герои на 60-те години на миналия век, който успява да доживее 80 години, като не спира да твори.

Иначe е депресар, евреин-будист, за кратко вегетарианец и много се плаши от брака.

„Навсякъде има пукнатини, през които навлиза светлината”.

„Когато спреш да мислиш за себе си през цялото време те наляга спокойствие”.

„Прави се на такъв, какъвто искаш да бъдеш, и скоро ще станеш такъв, какъвто искаш да бъдеш”.

Коен е роден в англоезичната част на Монреал в еврейско семейство от средната класа. Еврейската култура е част от цялото му творчество. В същото време силно се интересува от будизъм.

„Музиката е емоционалният живот на повечето хора”.

„Поезията е само свидетел на живота. Ако животът ти гори качествено, поезията е просто пепелта”.

„Не разбирам съвсем процеса, наречен реинкарнация, но ако има такова нещо, бих искал да се завърна като кучето на дъщеря си”.

Photo of Leonard Cohen

Публикува първите си стихотворения още когато е на 20 години, през 1954 година, а две години по-късно и първата си поетична сбирка „Let Us Compare Mythologies“. По това време литературните му вкусове се влияят от Уилям Бътлър Йейтс, Лорка и Хенри Милър.

„Ние свирихме за удоволствие. Сега никой не докосва китара, освен ако не му плащат за това”.

„Успехът е оцеляване”.

Пробва да учи малко право, но се отказва от следването и се залавя със сума ти странни работи, но не спира да пише. През 1961 година публикува втора книга „The Spice-Box of Earth“, която е приета много добре.

„Не мисля, че е възможно да пишеш роман, докато си на път. За това е нужна известна стабилност”.

„Не смятам себе си за песимист. Песимистът е някой, който очаква да завали. А аз съм мокър до костите”.

„Последното убежище на страдащия от безсъние е чувството за превъзходство над спящия свят”.

Коен си купува къща на гръцкия остров Хидра за 1500 долара, където прекарва началото на 60-те години на миналия век. По-това време пише и романите „The Favourite Game“ (1963) и „Beautiful Losers“ (1966).

„Нямам кой знае какъв глас. И на китара не свиря особено добре”.

„Ако знаех откъде идват добрите песни, щях да ходя дотам по-често”.

lwl008_0

В средата на 60-те години спира да издава, чак до 1978 година, когато публикува поетичната сбирка „Death of a Lady’s Man„.

„Забавлявам се на репутацията си на женкар. Моите приятели също, защото ме познават добре”.

Разочарован от липсата на успех като писател Коен започва кариера на фолк музикант едва на 32 години. Става част от тайфата около Анди Уорхол и издава първия си албум „Songs of Leonard Cohen“ през 1967 година. Две години по-късно следва „Songs from a Room“, и така до последния 13-ти албум ”Popular Problems”, който излезе 2014 година.

„Наричаха ме поет, и може би бях такъв за известно време. Титлата „певец” също ми бе присъдена, въпреки че едва задържам правилния тон”.

Първият клип на Коен е „Dance Me to the End of Love“, режисиран от френската фотографка Доминик Исерман.

„Мисля, че „поет” е много възвишено понятие, и затова трябва да бъде дадено на някой към края на живота му”.

„Любовта е най-предизвикателното нещо, в което се впускат хората. С усещането, че не можеш да живееш без любов. Животът е безсмислен без любов”.

carroll_leonard_cohen_3

Никога не се е женил, въпреки че има две деца от Сюзън Елрод, и други дълги връзки. В песните му често има дамски беквокали, като самият той твърди, че гласът му звучи по-добре, когато пее заедно с жени.

„Не исках да пиша, за да ми плащат. Исках да ми плащат за това, което съм написал”.

„Говоря за клиничната депресия, която е в основата на целия живот, на всички терзания и тревоги, когато нищо не върви добре, удоволствието е недостижимо и всички планове се провалят”.

Коен страда от тежки депресии почти през целия си живот, които се отразяват и в творчеството му. Затова и е описван като „поетът-лауреат на отчаянието“, „принцът на безделниците“ и „продавачът на отчаяние“.

„Журналистите, особено британските, бяха много груби към мен. Казаха, че знам само три акорда, а аз знам пет!”.

Албумите на Коен имат жесток комерсиален успех в… Норвегия, където обикновено оглавява всички класации.

„Способен съм да работя върху някой куплет много дълго преди да разбера, че не е добър; и тогава, само тогава, се отказвам от него”.

В края на 90-те години на миналия век публикува поезия основно през интернет сайта The Leonard Cohen Files fan website.

„Колкото по-стар ставам, толкова съм по-убеден, че не аз водя парада”.

Коен е почетен в песента на Нирвана „Pennyroyal Tea“, в която Кърт Кобейн пее: „Give me a Leonard Cohen afterworld/ So I can sigh eternally.“ Десетки правят негови кавъри, сред които Боно, Джони Кеш, R.E.M, Джеф Бъкли и други.

leonard-cohen-tour

2 коментара

  1. The best. I love you!

  2. Люба Попова

    Сега го откривам.
    Накрая на живота си.
    Моят тип певец – с дрезгавия си, тъжен, тежък глас.
    Поне го имам, докато ме има и мен .
    Поклон и обич!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*