Jože Suhadolnik: Balkan Pank

Jože Suhadolnik: Balkan Pank

Нямаше правила. Бандите знаеха, че и ние се опитваме да оцелеем, точно както и те.
Днес малко или много легендите и летописите на пънк движението са добре познати. Хиляди истории са преживяни, разказани, преразказани, претворени: Pistols, Макларън, ’77-ма, Ramones, CBGB’s, ’82-ра, анархо-пънка, скуот-движението, UKHC, DIY културата…

Спорът „кой е пръв – Лондон или Ню Йорк (или пък Детройт)“ е нещо като „яйцето или кокошката“. Лицата на пънка от неговото зараждане, през всички метаморфози до сбръчканите физиономии на малкото оцелели, са добре познати и многократно предъвквани. Някои са скучни икони, други живеят паралелен живот на снимка, значка или тениска. Уестууд е haute couture, Вишъс мина колкото да даде криворазбран пример и замина по най-тъпия възможен начин, Лайдън стана симпатичен шантав дядка, Soo Catwoman в крайна сметка остана в главите ни като визуалния еквивалент на тъп рекламен слоган; Wattie завинаги е осъден да е нещо средно между анимационен герой и тлъстеещ чичак със съмнителни политически пристрастия… Още преди десетилетия поп културата смачка Ramones до екшън-фигурки, а днес наблюдаваме сърдито как този процес е „еволюирал“ до парцалки по 5 долара на рафтовете на Hot Topic.

Пънкът отдавна се е превърнал в пощенска картичка.

За щастие това е само на повърхността. Добре помним, че великаните Crass „погребаха“ пънка млад и зелен, още през 1978-ма. Остана един красив труп, който на всичко отгоре все още изглежда много яко на старите снимки. За щастие наследството, което ни е оставено, съдържа много, наистина много визуален материал. Най-интересните кадри обаче са и най-редките, или поне по-малко познатите.

Балканският пънк: поглед от другата страна на Завесата

Това тук е корицата на серията Balkan Pank от словенския фотограф Йоже Сухадолник (Jože Suhadolnik). Той е роден в Любляна през размирните времена в средата на 60-те години и от хлапе се интересува от фотография.

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Започва да снима на 13, а само на 16 години започва официално работа като фоторепортер в информационна агенция. Работил е за Ройтерс, EПA, Асошиейтед Прес, основател е на словенската прес агенция Bobo и е работил като фоторедактор за всекидневника Delo. Има над 30 изложби и е публикувал седем книги. Една от тях е Balkan Pank.

Освен човек зад обектива, той е и човек от сцената, запознат и преживял случващото се около бандите, пънкарите, нелегалните концерти, преследването от полицията, арестите и боя в участъците. Първият концерт в кариерата му на фоторепортер (макар, че едва ли си е давал сметка за това към момента) е на Siouxie and the Banshees.

О, да! Помня го! Siouxie and the Banshees през 1981-ва. Тя беше богиня на сцената с този красив, кадифен глас, с перфектни музиканти – всички бяхме влюбени в нея!“ – казва Йоже през смях.

По това време Йоже е често срещано лице по концертите, които се случват в цяла Югославия. Освен кадрите от сцената, той споделя и някои от спомените си.

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

„Ходехме по два пъти в годината до Триест на италианската граница за да купуваме джинси, дъвки Brooklyn и фотофилми Tri-X в опаковки по 20. Филмите бяха абсолютно съкровище, траеха по няколко месеца. После, по пътя на обратно, югославските митничари ни спираха, проверяваха и унижаваха по цял час.“

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

„През тези години съм бил на повече от 1600 концерта; първият ми беше на Siouxie, бях съвсем близо до нея, на самата сцена. Можеш ли да си представиш това днес? От друга страна можеха да те арестуват само защото носиш значка на Sex Pistols.”

По това време пънкът процъфтява на територията на бивша Югославия. Близостта до страни от Западна Европа и една идея по-свободният (от българска гледна точка), но все пак диктаторски комунистически режим правят възможно съществуването на една много интимна и заразителна форма на бунт, благовидно прикрита под етикета „неформални младежки движения“. Именно от бунта и напрегнатото преследване между властта и носителите на „подривните“ идеи за свбода на изразяването се ражда една изпълнена с живот и жестоки банди сцена, напълно актуална за времето си. Дори в много отношения по-интересна и лишена от полирания поп-звук на някои от музикантите на Запад.

В началото на 80-те в Югославия си има от всичко – oi!, траш, класически ’77 пънк, хардкор, уейв и дори относително силна и хомогенна експериментална сцена. Всичко това с характерния балкански дух, актуална тематика и доста оригинално звучене.

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

„Политически Югославия беше комунистическа държава със силна полицейска машина и тайни служби. Можеше да те арестуват и пребият заради графити или дори само защото носиш значка с надпис Nazi Punks Fuck Off!, заради думата nazi. Някои хора бяха вкарани в затвора, а после преследвани от полицията, къде явно, къде тайно.“ – казва Йоже.

Самият той успява да се сблъска със собственото си полицейско досие след обявяването на независимостта на Словения през 1992 г. – повече от 400 страници само заради това, че е се е мотаел и е снимал пънкове, концерти, но и поети и писатели – дисиденти. Освен диви кадри от концерти и парчета от уличния живот, Йоже е включил в серията Balkan Pank и интимни, топли портрети на свои приятели от онези години. Те показват още една страна от цялото – лицата и емоциите на хората зад сцената.

Нямаше правила. Бандите знаеха, че и ние се опитваме да оцелеем, точно както и те.“ – така Сухадолник описва специфичната атмосфера на солидарност в тогавашната сцена.

Пънк сцената в страните от бивша Югославия винаги е била впечатляваща и дори основополагаща за околните държави, стегнати в изолацията на Желязната завеса и режима. Преди години ни изглеждаше невероятно как може да има жестоки сръбски пънк банди от 1978 г., свежи и страхотно актуални към реалната световна обстановка, докато в България нещата идват с едни контролни 10 години по-късно, минимум! Точно това прави работата на Йоже Сухадолник наистина ценна за всеки, за който пънкът е начин на живот и светоусещане, или просто е нещо, предизвикващо най-малкото социален и културен интерес. Най-важното в случая е, че тези кадри са тук именно с цел не да изпадаме в носталгично-горчиви размисли за тегавото минало, а да видим с други очи това, което се е случвало под носа ни. Днес не ни ограничават никакви „завеси“ и „стени“, с изключение може би на тези, които сами си поставяме.

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

Снимка: © Jože Suhadolnik & Akina Books

След разпадането на Югославия енергията и ентусиазмът от началото на 80-те някак си затихват, или по-скоро се разтварят в горчиво море от икономическа криза, война, социални проблеми и безработица. Пънк сцената в страни като Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Словения и Македония като че ли не успява да продължи живота си по подобаващ начин. Поне според Сухадолник.

„Като цяло ситуацията е супер зле. Не ме тресе носталгия по Югославия или нещо такова, но когато видиш гладните деца и безработните хора по улиците… имам предвид, че имаме всички основания за бунт, но с изключение на няколко скучни хардкор банди, тук вече няма почти нищо.“

Книгата на Йоже Сухадолник Balkan Pank е публикувана от Akina Books. Повече от работата на фотографа може да видите тук.

Текст: Иван Шентов
Източници: Akina Books, dazeddigital.com, сайта на автора

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*