Joy Division/“Unknown Pleasures“: Пост пънк иглички

Joy Division/“Unknown Pleasures“: Пост пънк иглички

„And all God’s angels beware. And all you judges beware, sons of chance take good care. For all the people out there, I’m not afraid anymore“.

 

„Unknown Pleasures“ е дебютът на Joy Division. 1979.

Убийствените редове на Иън Къртис и френетичният му глас, жестокият бас на Питър Хук, който пробива и най-гъстата мъгла, острите китари на Бърнард Съмнър и дръм-машината Стивън Морис.

39 минути чиста любов, гняв, агресия, отчаяние, нихилизъм и загубени изгреви.

Joy Division 1979, Rhino Entertainment

Joy Division 1979, Rhino Entertainment

Joy Division записва „Unknown Pleasures“ през април в Strawberry Studios, а през юни албумът излиза през Factory Records. Продуцент на тавата е Мартин Хенет, който е работил и по албуми на John Cooper Clarke, New Order, The Stone Roses и други манчестърски герои.

To the centre of the city where all roads meet looking for you“

Един от номерата на Хенет бил да пусне климатиците в студиото на леден режим с обяснението, че ниските температури били подходящи за диабета на звукоинжинера Крис Нейджъл. Продуцентът е вкарал в тавата и много външни звуци – от разбиването на стъклена бутилка, до хрускане и записи през телефон.

Иън Къртис е записвал вокалите на тъмно. На един път.

Първоначално басистът Питър Хук обаче не е доволен от работата на продуцента Хенет. Басистът споделя, че е много разочарован от записа, „приличал на Pink Floyd“. Ханет обаче има друга версия. По думите му по време на записите музикантите не са спорили с него.

Все пак признава, че студийното време не е било достатъчно и ако е имало още часове, тавата е щяла да звучи по различен начин.

Според Тони Уилсън от Factory албумът е струвал 18 000 паунда.

По време на сесиите са записани още шест парчета, които не са влезли в албума – „Auto-suggestion“, „From Safety to Where…?“, „Exercise One“, „The Only Mistake“, „Walked In Line“ и „The Kill“.

Първоначално албумът няма комерсиален успех, а Factory дори не пуска сингли от него и го пуска в тираж от само 10 000 бройки.

Митичната обложка е дело на дизайнер Питър Савил (Peter Saville) и представлява изображение на радиовълни от първия наблюдаван пулсар* – PSR B1919+21. Стивън Морис е открил снимката в Cambridge Encyclopaedia of Science.

3042705-poster-p-1-joy-divisions-iconic-unknown-pleasures-cover-was-made-by-a-computer

На обложката не присъства името на бандата и албума. Странно и велико решение за дебютен албум.

„I’ve got the spirit, but lose the feeling“

Според много критици и фенове това е най-великият пост пънк албум, въпреки че самите музиканти в Joy Division не са го харесвали. Смятали са, че записът е разводнил тежкия и мощен саунд от живите им изпълнения. Все пак сесиите са дали нещо полезно и на самата група – Питър Хук споделя, че тогава за пръв път е успял да чуе какво наистина пее Иън Къртис и какво свири Бърнард Съмнър.

„А“/Outside
1. „Disorder“
2. „Day of the Lords“
3. „Candidate“
4. „Insight“
5. „New Dawn Fades“
„B“/Inside
No. Title Length
6. „She’s Lost Control“
7. „Shadowplay“
8. „Wilderness“
9. „Interzone“
10. „I Remember Nothing“

*Неутронните звезди излъчват в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение, предимно в радиодиапазона. Поради въртенето им, наподобяващо морски фар, се наричат още пулсари/Уикипедия.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*