Джак Керуак – Битникът домошар и неговата муза

Джак Керуак – Битникът домошар и неговата муза

Обзалагам се, че има хиляди начини по които да започнеш един текст за Керуак. Може да величаеш творбите му, да го хулиш за това какъв алкохолик е бил, или просто да разкажеш една от многото интересни истории, които перото му е материализирало приживе. Истината е, че по който и път да поемеш, няма да сбъркаш. Важното е постоянно да бъдеш в движение, както би казал самият той.

Накратко за личността му. Роден е в Лоуел, САЩ на 12 март 1922 г. Израства в семейство на канадски преселници, търсещи по-добър живот. Баща му е ексцентрик, а майката – ревностна католичка. Тя е една от тези, оказали силно влияние върху неговия мироглед и развитие, тъй като периодите, през които не е зает да кръстосва американските пътища, прекарва именно с нея.

Атлетичната му фигура го превръща в надежда за футболния отбор на Колумбийския университет. За съжаление, още на първата година чупи крак и след като прекратяват изплащането на стипендията му, напуска учебното заведение. През 1942 г. се записва в Американския търговски флот, а на следващата става част от Военноморските сили на САЩ. Две години по-късно е обвинен като съучастник в убийството на негов хомосексуален приятел от детството. Баща му отказва да плати гаранцията и именно поради тази причина той се сближава с Еди Паркър – бъдещата му съпруга, която е склонна да плати освобождаването от ареста до старта на делото, ако той се ожени за нея. Керуак се съгласява на тази уговорка. По време на процеса е оправдан, след което удържа на обещанието си и двамата сключват брак. Семейните им взаимоотношения са лабилни, но последвалият развод не се оказва пречка пред запазването на приятелството между двамата.

АСФАЛТ, НАРКОТИЦИ, ПРИКЛЮЧЕНИЯ

Керуак напълно отрича ценностите на своето поколение. Позиция, която ще го сприятели с имена като Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Нийл Касиди – легенди на бийт поколението. Тримата попадат в най-близкото му обкръжение. Основни занимания на битниците (както често ги наричат) са експериментирането с опиати, безразборния секс и изучаването на източни религии.

Все дейности, които те практикуват, докато вършат най-любимото си занимание – пътуването. Псилобицин, марихуана и бензедрин са само малка част от веществата употребявани по време на техните пътешествия, които четиримата осъществяват в периода от 46-та до 50-та. Води стриктно дневник, описвайки подробно всичко случващо се. По-късно тези записки ще бъдат преструктурирани в романа „По пътя“. Вдъхновен от своите приятели, Керуак прави първите си стъпки в писането с романа „Градчето и градът“ (The Town and the City), публикуван през 1950г.

Въпреки обнадеждаващото начало и хубавите рецензии, книгата не получава вниманието, което заслужава. Освен злоупотребата със субстанции, оформящи техниката на писане, силно влияние върху стилът му оказват джаза и будизма. Поради този факт за Джак Керуак е изключително трудно да намери някой, който да публикува текстовете му.

Тонът, както и позициите, които защитава се доближават до тези на цветнокожите малцинства, което никак не се харесва на издателите. Следващите близо седем години предимно твори.

През 51-ва, вече живее с втората си съпруга Джоан Хаверти. Тя снабдява наркотиците и кафето така нужни на Керуак, за да издържи на темпото с което работи. Двамата имат дъщеря, единственото дете на Джак, което той признава едва след деветия му рожден ден, след кръвен тест за бащинство.

Същата година, по разкази на близки приятели написва само за три седмици върху хартиена ролка дълга 37 метра оригиналния ръкопис на най-известната си книга „По пътя“.

Първоначалното заглавие е Gone on the road again.

Романът е автобиографичен, описващ периода на скитничество от края на 40-те и началото на 50-те. Това е творбата, която само след няколко години ще го превърне в един от най-значимите автори на своята епоха. Гласът на следвоенното поколение. Романът, който разкрива на читателите какъв е Керуак отвъд стените на дома си в постоянно търсене на място под небето.

КЕРУАК / КАСИДИ – ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕДНА МОНЕТА

Тази комбинация от разнородни интереси го сближава особено много с Нийл Касиди. Точно той се превръща и в прототип за изграждането на няколко от персонажите на Керуак, като най-известният от тях безспорно е този на Дийн Мориарти – главен герой в „По пътя“. Двамата се запознават малко след първият развод на Джак, когато Касиди нахълтва в живота на своя бъдещ другар и го преобръща с главата надолу.

Нийл Касиди и Джак Керуак

„С появата на Дийн Мориарти започна онази част от моя живот, която може да се нарече живот на пътя… знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко; някъде по този път щяха да ми предадат бисера.“

До този момент Керуак неколкократно прави планове да поеме по отвореното шосе, но никога не се решава напълно. Този път е различно. Сега вече е готов – „Аз бях млад писател и исках да отлетя“.

Изчаква пролетта, след което с една раница на гръб и петдесет долара в джоба предприема най-вълнуващото пътуване в живота си. Тръгва сам, защото новият му приятел не може да издържи до затоплянето на времето и заминава първи. Наред с вътрешното желание да се откъсне от дома, Нийл Касиди се превръща в основния мотив за скитосването на Керуак. Магнитът, който успешно издърпва Джак от хватката на студеното източно крайбрежие, примамвайки го да дири щастието в слънчевия Ел Ей, величествения Сан Фран и непредсказуемия Денвър.

За да стигне до желаните градове обаче, Джак ходи стотици мили пеш, вози се на стоп, неколкократно се отклонява от зададената посока, но въпреки трудностите пристига невредим до заветния западен бряг на САЩ. Там го чакат Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и естествено Нийл Касиди. С вече починали баща и брат, сам на три хиляди мили от родното място, Керуак възмъжава в компанията на най-близкия до щурите му идеи.

Най-близкият по много показатели приятел, който някога ще успее да намери. Заедно те преживяват безброй възходи и падения, безсънни пиянски нощи, ужасни махмурлийски дни. Характерно за приятелството им е щедростта. Духовна и материална. Въпреки на моменти сложните им отношения и привидната незаинтересованост един към друг, двамата кръстосват прериите на бленувания запад, преоткривайки себе си след всяка миля, останала зад гърба им. Откривателския дух е несломим катализатор за велики истории. Погълнат от хаоса на пътуването Джак изгражда творението, плод на симбиозата, а такава между тях двамата определено съществува. Първата му съпруга споделя в интервю: „Нийл Касиди е алтер егото на Джак Керуак. Когато написа „По пътя”, Нийл не му проговори за цяла година. Той се превърна в героя от книгата, което впоследствие стана и причината за неговата смърт“. Техният общ приятел Грегори Корсо (също легендарен битник) добавя: „Нийл Касиди беше индивидуалният американец, прототипът, който съдържа в себе си духа на *Американа“.

Естествено, измежду многобройните прилики, които двамата споделят е нормално да се прокрадват и разлики. Най-съществената от тях е, че Керуак винаги ще бъде домошар по душа, което кара част него да жадува за родните земи независимо колко надалеч отиде. Впоследствие жаждата надделява и след няколко години на скитосване приключението за Джак свършва. Единият продължава с броденето, а другият поема обратно към вкъщи. Това е и парадоксът на Керуак. Най-известния сред битниците, хората отдали живота си на пътя, иска да се прибере при семейството си. Той търси уседналост сред близките хора, уседналост която както го привлича така и го плаши.

След завръщането си Джак се заема с редактиране на своите текстове. В периода 51ва-56-та предприема няколко пътувания, но нито едно от тях не е толкова мащабно, колкото първото. През останалото време пребивава в Лоуел със своята майка, често прекарва време и в Ню Йорк при приятели.

През 1957г. се появява издателство, съгласно да откупи ръкописа на „По пътя“ след нанасяне на желаните от тях корекции. Когато завършва редакцията на романа, Керуак се премества в Орландо, Флорида, където заживява до неговото излизане. Няколко седмици по-късно още същата година книгата се превръща в сензация, която дава така нужната, но неполучена до този момент гласност на битниците. Мнозина го наричат „кралят на бийт поколението“, твърдение с което не е съгласен и от което изпитва дискомфорт. Отрича го с думите: „Аз не съм битник, аз съм католик“. Това не му пречи, след като открива книгата на Дуайт Годдард „Библия на Будизма“ , да напише биографията на Сидхарта Гаутама, която не е издадена приживе. Влеченията си към източната религия описва в „Бродягите на Дхарма“(1958г.).

Оттук насетне нещата се променят. Керуак бавно, но сигурно се алкохолизира. Дава интервюта пиян, все по-често започва да рисува (предимно разпятия, папи, кардинали), практикува така наречената ритъм поезия /beat poetry/.

Стиховете са негови, една част включително от „По пътя“, а музиката основно блус. Привидно положението е добре. Истината обаче е, че Джак пропада стремглаво надолу. През 1960г. е публикуван романът „Видения за Коди“.

Отново Касиди е прототип на основния персонаж в книгата. За съжаление срещите между двамата вече са рядкост. Това не се отразява добре на нито един от тях. За Керуак е фатално. Вече няма кой да го изкара от зоната му на комфорт и да отключи онези процеси предизвикали написването на „По пътя“.

Другият пък усеща липсата на безценното чувство с което приятелят му го е дарявал. Чувството че принадлежи някъде, че има дом. Последните години от своя живот Джак прекарва с майка си и третата му съпруга Стела Сампас. Непрестанно пиян, той подпухва и пожълтява. Тежат му мислите за Нийл, както и спомените от отминалите години на скитничество.

Раздърпан, с проядено от молците палто, което бе взел със себе си специално за ниските температури на изтока, Дийн закрачи сам и последният ми спомен от него е как завива зад ъгъла на Седмо авеню, отправил поглед в далечината на улицата, целият отново устремен напред… и никой, ама никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта; тогава си мисля за Дийн Мориарти… мисля си за Дийн Мориарти.

ПОСЛЕДНОТО ПЪТЕШЕСТВИЕ

Годината е 1968. Абсолютно никой не може да раздели Керуак от бутилката. Рядко се правят и опити. На въпроса защо пие толкова, той отговаря по следния начин: „Аз съм католик, няма как да се самоубия, не мога да го причиня на семейството си, затова планирам да се удавя в алкохол“.


Ситуацията при Касиди също не е цветуща. Изминало е повече от десетилетие след последната среща между двамата. Дълъг период, през който Нийл основно пътува предимно в Америка, отскача на няколко пъти и до Мексико. Навсякъде е душата на компанията. Успява да вдъхне любов към живота на всеки доближил го, но дълбоко в себе си съжалява за пропиляното време.

Пред свой приятел споделя: „Двадесет години живот на високи обороти не ми оставят още много време, а и децата ми са прецакани. Не постъпвай така, както аз направих“. Времето му наистина изтича. На 3 февруари същата година посещава сватба в Мексико. След нея, пиян и надрусан тръгва напълно сам по релсите в посока следващото населено място. Облечен е по тениска и дънки Малко след като излиза от града, припада вследствие на студената и дъждовна нощ. Умира на следващата сутрин, само четири дни преди 42-ия си рожден ден.

Година по-късно тялото на Керуак постепенно отказва. В алкохолния делириум почти не отразява смъртта на своя приятел. Вече не е в състояние да изпълнява дори елементарни функции. Заради напредналия стадий на цироза вследствие непрестанната употреба на алкохол, получава вътрешен кръвоизлив. Приет е в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърсбърг със силни болки в корема. Издъхва на следващия ден.

Ироничното е, че както при първото им пътуване така и при последното Касиди задава темпото и отново тръгва първи. Не след дълго Керуак ще го последва впускайки се в едно финално приключение, което има за цел да ги събере окончателно. Така на 22 октомври 1969 г. кралят на битниците се отправя към последното скитосване в търсене на другаря си.

Константин Николов – Герак