Песен за млад и мъртъв будител

Песен за млад и мъртъв будител

от Иван Димитров

Посвещава се на Министерството на Образованието.
И на Олга, естествено.

Разбрах за смъртта ти съвсем случайно,
писах на Кремена,
която живее в Гватемала
и с която сте завършили НГДЕК.
Писах й, че майка ми се самоуби
през февруари,
тя отвърна, че сега е на едно по-добро място,
после каза:
„Знаеш ли, че Олга се е самоубила?”
Каза, че се е хвърлила от седмия етаж
от сградата на МОН,
където работеше.
После прегледах новинарските статии,
станало е към 14:30 на 15-ти април.
Направи ми впечатление,
че мизерниците от МОН
казват „паднала”, а не скочила,
въпреки че ти си написала предсмъртно писмо.

После си спомних за последните пъти,
когато съм те виждал, Олга,
ти винаги беше много заета,
а веднъж дори се засякохме
в някакъв претъпкан бар
и ти си беше свалила очилата,
както правеше,
когато се напиеше,
напук на големия ти диоптър.

После си спомних как щяхме да правим мое четене
в Полша, защото ти този език го владееше,
както владееше цифра други езици,
ебаси, аз един език не знам като хората,
и как веднъж си говорихме за Тери Пратчет,
където ти беше пълен експерт
и ме затапваше,
докато похапвахме от една от невероятните ти гозби.

Да, странно е, сега те няма,
въпреки че аз не мисля, че си са самоубила.
Теб те е убило овчедушието на МОН,
на държавата, на шибаните крадящи политици,
на мутрите, на силиконените мадами,
на корумпираните журналисти,
на всички тези шитове,
които ни обграждат
и понякога не ни дават да дишаме.

Аз разбирам, Олга,
не толкова добре колкото ти,
но добре разбирам
какво е да си млад будител
и да работиш в скапана държавна институция,
където толкова възрастни служители
си бъркат в носовете и в задниците денонощно
и струпват работата на младите хора като теб,
които понякога вършат работата на 8 човека.

Аз мога да си представя умората ти, Олга,
мога да си представя скъсващите се
на малки парченца нерви,
мога да почувствам режещата като флекс
болка в слепоочията,
която се надига всеки път,
когато ти се обадят от службата по телефона
и ти вдигаш, защото си свестен човек.

Сега е Денят на Будителите
и никой не си спомня за теб,
защото паметта в тази недоклатена държава
е по-къса от изгорена кибритена клечка.
Но аз помня, Олга.
И затова пиша тази поема.

Ти не си единствена,
има толкова като теб,
млади, талантливи, надъхани,
работещи, живеещи, пиещи,
пишещи, четящи, превеждащи,
усмихнати, озъбени, вървящи,
каращи колела, добре подстригани,
носещи развлечени тениски вкъщи,
готвещи, дишащи, амбициозни,
развиващи се, донякъде кариеристи,
донякъде културисти,
защото всичко опира до мускулите,
млади хора като теб, Олга.

Ти не си единствена, Олга,
има толкова като теб,
толкова млади хора,
които тази недоклатена държава
убива с малоумщината си,
с отношението си,
с пост соца си,
с необмислените си политики,
с прибързаните и краткотрайни решения,
с ограничеността си.

Ти не си единствена, Олга,
цели поколения скочиха от прозорците
и полетяха към смъртта,
чужбина, посредствеността,
към своите крехки и млади семейства,
към от девет до шест,
към телевизора след работа,
към изчезването на детското,
към остаряването,
към превръщането в чичовци и лелички,
към забравянето на мечтите
и навлизането в суровата реалност.

Ти не си единствена, Олга,
но сега, когато е празникът на будителите
никоя институция в тази страна
няма да се сети да повдигне въпроса за вас,
ще говорят отново за Левски, Ботев и прочие,
които са си супер,
но са и пример как за да ти помнят името
и да те сочат за пример
трябва да си умрял преди над сто години.

Ти не си единствена, Олга,
вие сте стотици млади будители,
които сега променяте тази страна,
които си скъсвате задниците за това.
Затова пия за вас.
Честит празник, мъртви млади будители!
Честит празник, живи млади будители!
Честит празник и продължавайте да будите!
Живеем в толкова заспала страна
с най-пасивното и отчаяно население,

че тъкмо от вас има нужда.
Честито!

01.11.2015

Повече от Иван Димитров – тук и тук

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*