Иги Поп: Скуката и безразличието те убиват, не смъртта

Иги Поп: Скуката и безразличието те убиват, не смъртта

Вечният пънкар, гол до кръста, гърчещ се като червей, стъпвайки всички форми на конформизъм и екзистенциални клишета. Изтъкан от противоречия – ъндърграунд легенда, постигнала комерсиален успех, грубиянин рок енд рол тип, който не се притеснява да пусне албум ала Ленард Коен, хулиган в женска рокля.

Това е Иги Поп. Фронтменът на великите „Stoogies“.

Джеймс Остърбърг е роден е на 21 април 1947 година в Мъскегон, Мичиган. Започва пътешествието си в музиката като барабанист в няколко училищни групи, една от която се казва „Iguanas“.

Запленен от блуса, през 1966 година той напуска University of Michigan и се мести в Чикаго заради местната сцена.

Вдъхновен от чикагския блус и банди като The Sonics, MC5 и The Doors, той дава началото на експерименталната агресия Psychedelic Stooges.

Някъде по това време Джеймс Остърбърг става Иги Поп. За пръв път алтър егото му излиза на сцена на връх Хелоуин през 1967 година. Френетичните му живи изпълнения са вдъхновени от Джим Морисън, който има силно влияние върху него.

Групата издава два албума – The Stooges (1969) and Fun House (1970), и се разпада. Следва година, в която Иги Поп е под пълната власт на хероина.

В началото на 70-те години на миналия век обаче се запознава с Дейвид Боуи и с негова помощ отново събира група, която кръщава Iggy & the Stooges. Боуи е продуцент на третия албум „Raw Power“ (1973).

Иги Поп обаче отново затъва в алкохол и наркотици и следва нов разпад. По време на концерт той дълбае по тялото си с нож. Пълзят слухове, че е приел оферта от 1 млн. долара, за да се самоубие на сцената.

Принуден да избира затвор или лудница, за кратко влиза в психиатрична клиника.

Той прекарва 1974 и 1975 година в Лос Анджелис, потънал в безвремие.

Дейвид Боуи отново го измъква от летаргията и през 1976 година го взима на турнето за „Station to Station“, а малко по-късно двамата заживяват в Западен Берлин.

По това време той записва два от най-добрите си самостоятелни албуми „Тhe Idiot“ (1977) и „Lust for Life“ (1977), в които част от парчетата са написани от бледия херцог. Двамата са написали заедно „China Girl“, „Tonight“ и „Sister Midnight“.

През следващите години Иги Поп работи с кой ли не – от японския композитор Рюичи Сакамото до Горан Брегович, Green Day и …. френският писател Мишел Уелбек. Остава и няколко култови роли в „Сид и Нанси“, „Кафе и цигари“ на Джим Джармуш и други.

Участва в саундтраците на близо 20 филма, сред които и емблематичният „Трейнспотинг“.

Иги Поп е бил женен три пъти, има един син.

 

„Казват, че смъртта те убива, но не смъртта те убиват. Скуката и безразличието те убива“.

”Цигари и кафе, човече. Това се казва комбинация”.

”Боуи е велик мъж, а аз съм велика жена, точно като Катрин Деньов”.

„Ако не тероризирам, не съм Иги Поп“.

”Нихилизмът е най-добър в изпълнението на професионалисти”.

„Взирам се в образа ми в огледалото и си мисля. „Уау, наистина изглеждам жестоко. Мисля си, че наистина съм най-великият“.

„Пънк-рокът е фраза, използванa от дилетанти и безсърдечни манипулатори за музика, която завладява енергиите, телата, сърцата, душите, времето и умовете на младите хора, които му отдават, всичко което имат“.

„Много млади музиканти получават пари в грешния момент.

„Тя ме погледна проникващо (penetratingly). Предполагам можете да се сетите какво последва“.

„Не се срамувам да се обличам като жена, защото не мисля, че е срамно да бъдеш жена“.

„Никой не ме разбира. Аз съм наистина чувствителен“.

„Добре де, не използвам тоалетната много често, за да пикая в нея. Почти винаги пикая в двора или градината, тъй като искам да пикая на моя собственост“.

„Сцените стават все по-високи и по-високи, а аз все по-стар и по-стар“.

”Много е важно какво да не правиш”.

”Аз съм чита, която се разхожда по улиците със сърце, изпълнено с напалм“

“Музиката е живот, а животът не е работа”.

”Какво наистина е направил Христос? Той се е шляел със здраво подпийнали рибари”.

”Обичам музиката, която е като обида. Да звучи като нокти по черна дъска, да ме подлудява”.

”Ключът към Doors e културата зад мита”.

Photo: Eddy BERTHIER

Photo: Eddy BERTHIER

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*