Хардкор-пънк сцената във Варна 1989-2009

Хардкор-пънк сцената във Варна 1989-2009

Hluboká orba #27Оригиналният текст на статията е публикуван в бр. 27 на чешкия пънк zine Hluboká orba. В края на 2009 г. материалът се появява на български в DIY Conspiracy на стария им (вече недостъпен) адрес diy.aresistance.net, след което прави гастрол из няколко български блога. Появява се и на страниците на вестника на Федерацията на анархистите в България – Свободна мисъл. В хардкор-пънк сцената във Варна винаги се случа нещо, въпреки че към 2015 г. нещата изглеждат доста по-тихи в сравнение с предишни години. Статията в чешкия zine Hluboká orba обаче си остава един от най-изчерпателните, но далеч не абсолютно пълен, scene report за варненската сцена. 

През 2009 година освен 20 години от падането на държавно-капиталистическата диктатура на БКП се навършват и 20 години от раждането на пънк/хардкор сцената в България. Нейното родно място е морската ни столица Варна. В първата част от нашия преглед ще се спрем на спомените от онези години на една от най-активните личности на българската хардкор/пънк сцена по онова време – Християн. Той е фронтмен на бандата Meanstream, в ранните дни на хардкор/пънк сцената във Варна. Отдаден на социално-политическите теми, правата на животните и DIY хардкор/пънк сцената. През 1995 той създава Meanstream, ню-скул хардкор със социални послания, повлияни от американските банди по това време като Judge, Earth Crisis, Abnegation и т. н. Имат демо с 4 песни от 1995, а през 1997 същите четири песни от него излизат в страхотна анархо-веган-стрейт едж компилация („We May Fight A Battle That Can’t Be Won“), издадена във Франция от Ян Бойслив, в която има 40 страници книжка с информация за бандите! По същото време Християн издава и вестник за правата на животните и вегетарианството, но по неговите думи не получава широк интерес. Meanstream се разпада, когато Християн заминава за Щатите, където все още живее.

Ето и неговият разказ за първите дни на хардкор/пънк сцената в България:

Някой харесва ли хардкор? – и няколко човека изкрещяха силно в Спортна зала във Варна. Това беше първият път, когато чух някой да споменава публично думата „хардкор“. Това беше вокалистът на Фитил, една от първите пънк банди във Варна. Песента, която последва, беше кратка, бърза и с простоват текст, след това те се върнаха на класическото си ‘77 пънк звучене, почти като Sex Pistols. Но банди като Фитил и Луцифер идват от изгряващата по това време метъл сцена в България, края на 80-те, това беше почти в края на Желязната завеса и „комунистическия“ режим, но тогава все още не го знаехме.

Редките концерти, на които ходехме, бяха основно метъл, много груб и шумен, в това беше и неговата красота – за едно 12-13 годишно хлапе това беше бунт срещу системата! Имаше сериозна заплаха да те арестуват за непристойно и антидържавно поведение! Чувството беше различно във времето, когато всеки беше подозрителен и се очакваше всичко да бъде тихо и кротко по улиците, а милиционерите следяха всяка твоя стъпка – някои хлапета се осмеляваха да правят такива концерти, пълни с мръсни невъзпитани нехранимайковци, които крещят и викат, вдигат много шум. Това ли е свободата? Не бих казал, но вкусът на това нещо беше невероятен.

В края на 1988 г. малка група хора вече беше започнала да формира някаква ъндърграунд общност. Някои хора имаха плочи, касетки и списания от Западния свят и те нямаха нищо общо с популярния метъл – ставаше въпрос за грайндкор, нойзкор, кръст, анархопънк, хардкор. Но това беше просто началото. Имаше истинска надпревара кой ще вземе повече плочи и списания от сцените в чужбина. Пишехме хиляди писма на месец с надеждата да получим отговор и може би фензин, плоча или касетка. Започнахме да разменяме водка или домашна ракия за музика с пънкарите от Западна Европа и Щатите или те просто ни изпращаха неща, защото осъзнаваха, че все още нямаме банди или зинове тук. Бих искал да благодаря на всички тези хардкор хлапета по целия свят, които оказаха подкрепа на несъществуващата хардкор/пънк сцена в България по това време. Ъндърграунд мрежата тогава е причината да има все още сцена в България в момента!

Една от първите банди, които положиха основите на сцената във Варна, а и в България като цяло, бяха Confront, свирещи анархопънк, звучащ като британските банди от 1980-те – Crass, Conflict, Flux и с UKHC влиянието на Discharge и Chaos UK. Те започнаха да свирят в мазето на мой приятел, където ние репетирахме с банда, наречена Incase. Беше чудесно малко място с барабаните между два гардероба и китаристът трябваше да стои в гардероба (това всъщност беше доста голям гардероб, като всичко, правено по времето на „комунизма“). Постепенно започнахме да се събираме в мазето, същите хора, които по-късно създадоха много банди. Всички тези неща ставаха тайно, само няколко души знаеха за тях, но това беше докато Васко не отвори легендарното Студио 33! Confront започнаха да репетират там, а по-късно и всяка варненска хардкор/пънк банда. Васко все още предоставя място на хлапетата да правят своя невъобразим шум там! Чудя се дали е започнал да го харесва след всички тези години.

Един от първите изцяло пънк (без метъл) концерти във Варна, който помня, беше през 1990 г. (първата година след падането на режима). Той беше в Хуманитарната гимназия. Нямаше никакви плакати или реклама на концерта, но за първи път видях малка общност от приятели да се събират заедно и създават някакви неформални връзки помежду си. Концертът беше на Incase, Confront, Maniacal Pictures и банда, чието име не мога да си спомня. Беше абсолютна катастрофа! Мисля, че само Maniacal Pictures направиха що-годе добър сет, но енергията струеше от всички, беше диво и началото на нещо страховито. Прекрасна комбинация от пънкари и хлапета, изразяващи своите радикални анархополитически възгледи. След това бяхме изритани от там, както и от всяка друга зала в града, където може да се направи концерт. Мисля, че главният прецедент беше, когато Аборт свириха на място в непосредствена близост до циганската махала. Шоуто беше на открито – легендарната пънк-рок банда от Варна Аборт и една от най-популярните български банди изобщо – Хиподил. Мисля, че разни хора наоколо се обадиха на полицията и събитието се превърна в кървава баня! Появиха се повече от 50 ченгета, формираха линия пред сцената и брутално пребиха всяко хлапе, което беше дошло на концерта. Беше ужасна бъркотия! Това беше голяма новина по вестниците на следващия ден, за известно време споменаването на думата „пънк“ на публично място водеше до сърдечни пристъпи на всеки родител в града.

По-късно отвори Младежки дом – „Орбита“ и за известно време тя беше основно място за ъндърграунд концерти в България. Всяка българска хардкор/пънк група в България по това време е свирила в Орбита поне веднъж. Това беше времето, когато станах вегетарианец и започнах да правя флайъри и зинове против жестокостите над животни и да ги раздавам на концертите. След това издадох вестник, наречен „Freemind“ със статии на анархистка, социална и музикална тематика, интервюта и обзорни материали. Няколко години по-късно, моят братовчед Стоян (вокалист на BFH) използва това име за големия годишен хардкор фестивал във Варна, който той организира и беше спиран от полицията!

Бандите от Варна в началото на 90-те са анархопънк бандата Confront (издават през 1994 първия български пънк/хардкор компактдиск, наречен „Съдба“, по-късно преиздаден с бонус няколко концертни изпълнения от тяхно шоу в Добрич; освен тези записи, групата има и две демо касетки.), „Терористи“ (в началото наречени „Stop!“) са друга анархопънк банда от това време и имат една демо касетка. По-късно се събират отново под името Frontpoint, но свирят по-различна и разчупена музика, с тях записват още материал.

Confront са най-известната и уважавана българска политическа пънк банда. Те съществуват между 1991 и 1995 г., но направиха завръщане за няколко необявени концерта десет години по-късно – през 2004. Първият от тях е в Шумен с френските анархопънк Pekatralatak, а след това – за летните фестивали във Варна. През 2004 обаче се представяха с различно име – Boycott! – и записаха под това име две чисто нови студийни песни – „Изборно право“ и „Шега или Бушлер и ко.“

Запис на група Confront в студиото на ул. Халил Ефенди No2, Варна 1996. Записи Данаил Стайчев:

Една от най-добрите, но недооценени български анархопънк банди от 1990-те години е Ignore. Създадени през 1993 от Бузата (Indignity) – вокали, Жоро (Confront), Сашо (Confront) и Жиката (Indignity). Идеята им е да се доближават максимално до звученето на британските банди Antisect и Amebix. Събират се заедно и започват да пишат песни, едни от най-добрите и интелигентни текстове, писани от българска банда на български език, и може би първата българска банда с текст против експериментите с животни. Заради твърде дългите текстове решават да вземат втори вокалист. Така се присъединява Вадим. Ignore записват 3 песни и издават с тях демо касета, наречена „New World Disorder“. Въпреки това доста хора от сцената дори не знаят за съществуването на една от най-добрите български банди. Тяхната касетка „New World Disorder“ остава като доказателство за съществуването и дейността на групата, защото групата така и не успява да свири истински концерт пред публика.

След разпадането на Ignore членовете започват нови проекти. Жиката и Бузата правят кръст бандата Silencebreak. От другите членове на Ignore Жоро (Confront, Dissident, Ignore) е сега DJ/продуцент под името Line Of Sight, Сашо (Confront, Ignore) става барабанист на известната рок група „Акага“ и се подвизава под псевдонима Giga Shadow.

Друга легендарна група, която обаче не е спомената в статията в Hluboká orba, e Dissident:

Аборт“ бяха легендарна пънк рок банда, активна между 1990 и 1994. Те имат записани няколко касетки и стават култова банда с популярност излизаща извън рамките на пънк сцената. Оригиналният състав е Свео – вокали, Кичо – китара, Лимба – бас и Краската (Confront, A-Moral) – барабани. Свирят нецензурен пънк рок с много скандални текстове. Не знам дали би било правилно, но ще си позволя да ги сравня с култовата шведска пънк банда Moderat Likvidation. Иначе Аборт са повлияни основно от банди като Ramones, GBH и Motцrhead. Aборт се събраха отново наскоро, но с променен състав от 2007, записаха и нови версии на своите парчета, специално за саундтрака на забранения български филм „Баклава“. Имат и демо касета от началото на 1990-те – „Bullshit Productions“ и сплит с друга варненска пънк рок банда – Таран, който все още може да бъде купен от AON Records.

Maniacal Pictures е най-старата все още свиреща българска пънк банда, но имат различни промени в състава през годините, докато стигнат до това, което са сега – Валентин – барабани, Никола Ниетреста – вокали/бас и Камен (Стоуни) – китара. Всичките членове имат различни вкусове и това прави стила им уникален и забележителен. Музиката е мелодична, изпълнена с красиви мелодии и много емоционални части (не е нито само емо, нито само пънк рок) и със сигурност докосва сърцата на почитателите на този тип музика. Въпреки че свирят още от края на 1980-те, имат издаден само един албум, наречен „Circles“, и участия в сплитове и компилации.

През втората на половина на 1990-те се появяват все повече и повече групи и се правят много повече хардкор/пънк концерти във Варна, в това число и годишният хардкор/пънк фестивал Atmosfear Festival.
Indignity е най-старата все още активна хардкор група от България. Групата впечатлява със смесицата си от UKHC и средно темпо хардкор с метъл елементи, характерен за бандите от Щатите в началото на 1990-те, това става и характерен звук за бандите от Варна след 1995. Стилът им еволюира през годините, за да се превърне в поток от завладяващи китарни рифове (без да губи грубия хардкор звук), унищожителни барабани и гневни текстове, идващи от сърцето, но докосващи всички наболели теми като праведни напеви против войната, политическите машинации, глада, мизерията и отчуждението, продължавайки тематиката засягана от Ignore и Confront преди това. Почти веднага след сформирането на бандата, те издават демо касета и започват да свирят из страната. През 1996 издават сплит касета със своите приятели Outrage. През 2000 издават Rehearsal In 33 Studio CD, както личи от името, диск с недодялани записи от репетиционната. Същата година издават всички записани, професионално и непрофесионално парчета, плюс няколко бутлег записи от концертни изпълнения и наричат диска Indignity: Discography 1995-2000. Indignity се появяват и в компилации като Varna Hardcore Point Of View и Freemind 2002. През 2003 групата е по-силна от всякога и издава диска Your Business, след което заминава на турне в Холандия, Белгия, Словения, Румъния и Хърватия, където печели нови приятели и поддръжници. През 2004 издават сплит 7“ EP с Outrage, съдържащ по две песни на български език от всяка група, а песента „За героите“ е написана от Момчил от Confront.

През 2005 Indignity издават най-добрия си материал до сега, дискът Hands Dripped With Blood, съдържащ ремастерирани записи на стари песни и страхотна диджипак обложка с текстовете.

Outrage се сформират почти паралелно с Indignity и свирят по-метълски хардкор с брутални гърлени вокали (повлияни от групи като Ringworm и пр.). Освен демотата си и участието във варненските компилации (Varna Hardcore Point Of View, Freemind 2002), сплит касетата и сплит 7-инча с Indignity, през 2004 Outrage издават сплит CD с Vendetta от София.

Друга банда от 1996 е мелодичното пънк трио (вече четирима) Crowfish. В началото правят по-бърз и мелодичен пънк-рок от рода на групи като Samiam и Hot Water Music. През 2008 издават нов албум – IV – и правят нови турнета в България и чужбина.

Част от членовете на Crowfish имат и страничен проект с име No Values. Бърз и мелодичен хардкор, имат записани няколко песни за компилацията Varna Hardcore Point of View.

Best Friend of Human (BFH) е друга банда от 1996. Те свирят 1990-арски ню скул хардкор, повлиян от групи като Integrity и Earth Crisis, но доста по-мелодичен. BFH стават култова група за българската хардкор сцена, защото Стоян (вокалистът) организира най-големия ежегоден хардкор фестивал в България, наречен Freemind. BFH издават два албума, през 2001 и 2003. Освен това имат готови песни за трети албум, който обаче не излиза. Разпадат се през 2003 след като е отменен петият Freemind фестивал, а Стоян заминава да живее в Щатите, но през 2007 правят реюниън концерт в клуб Зона 51.

Another Day започват през 1997 и са все още активни. Свирят емоционален метълизиран хардкор с мрачни и негативни послания. Вдъхновени са от групи като Integrity и Catharsis. Трима от петимата членове на Indignity свирят в Another Day, но Another Day започват там, където Indignity не достигат – да свирят по-емоционални и експериментални неща, с по-усложнени рифове и не толкова директни социални текстове. Имат три издания. Демо, страхотен албум, издаден от AON и United&Strong, наречен Who’s To Blame?, както и няколко нови песни, които качиха за безплатно сваляне от интернет в сайта на HC-Spirit.

Not Broken In Spirit започват също през 1997. Една от най-добрите хардкор групи от Варна за всички времена. Стилът им е стегнат олд скул хардкор с някои по-тежки части. Имат издадено демо и страхотен едноименен CD със страхотна картонена обложка, с чудесен артуърк (дело на Илко, от NBIS, който е татуист) и лист с текстовете на 8-те песни в диска. Последните две песни са записани от концертни изпълнения, а едната е кавър на култовата американска хардкор банда Cause For Alarm. Дискът съдържа и мултимедия, в която има mp3 файлове с демото + концертно видео на Relief, другата група с членовете на NBIS. Групата също се отличава със силно социалните си текстове.

Хората от NBIS свирят освен в Relief и в Never Again. Never Again всъщност започват още около 1995, а преди това техният вокалист Ангел е свирил в пънк банда, репетираща в квартал Трошево. И двете групи (Relief и Never Again) имат демо касетки и участия в компилациите Varna Hardcore Point Of View и Freemind 2002. И двете групи свирят брутален метълски хардкор с много тежки брейкдауни. Почти същите хора от Never Again имат и друга банда, наречена Antipod.

One Faith започват през 2001. Сега са останали само двама от оригиналните членове на групата: Пантата – вокали и Борислав – китара. Първите 2 години е доста трудно за бандата да прави концерти. Но след едногодишна пауза се завръщат с двама нови членове – Ивака – барабани и Оги – бас, това става през 2004. След доста концерти Оги се мести в САЩ, където работи 6 месеца. Дидо свири на бас до завръщането му, а когато Оги се завръща започва да свири като втора китара. One Faith правят EP/CD Hope Is Dying Last, което е записано в култовото Studio 33 и го издават през 2005. В средата на 2006 издават второто си EP/CD Witnesses, след което Оги отново заминава да работи отвъд океана. От 2006 имат нов китарист, Момчил от N.O.R.C. След това лято Ивака също се мести в САЩ, за да учи в колеж в Ню Джърси. Сега бандата е с барабанист Свилен от On Our Own. А One Faith и On Our Own издадоха сплит диск.
Cold Breath е най-силната метълкор банда във Варна и България в момента. Създадени са през 2001 с името Alcohol и без идеята да правят нещо сериозно. Но скоро след това започват да свирят брутален метъл хардкор със социални текстове и безкомпромисен звук, наподобяващ групи като Stampin Ground, стават все по-силни и издухват всички останали български групи в този жанр. Имат два диска с не много добро качество на записите – „Гласове от гроба“ и „Докато ти спиш“.

През 2001 Жиката и Станислав, двамата китаристи на Indignity, започват уебзина www.unitedandstrong.net – най-добрият български уебзин, с много информация за предстоящи събития, статии, интервюта, текстове, мултимедия и всичко за сцената. Фокусиран върху стрейт-еджа и покриващ всички DIY измерения на хардкор като веган sxe, анархопънк, кръст, метълкор, емо. По-късно United&Strong издава записи на варненски хардкор групи и като лейбъл със същото име.

Най-доброто нещо, което се е случвало за ъндърграунд сцената във Варна, е през септември 2004, когато отваря врати клуб Area 51 (Зона 51). Преди откриването на „Зоната“ много от концертите се правят в клуб TNT (ex-Bonkers), както и в Младежки дом „Орбита“, за който стана въпрос по-нагоре.

Area 51 е ъндърграунд клуб за независима музика, държан от хора, участници в хардкор сцената във Варна, свирещи в банди като Indignity, Crowfish, Maniacal Pictures, Another Day и т. н. През 2005 започва и като лейбъл с името Area 51 и издава дискове на нови банди от Варна като Disgraced, How Much?, Red Laces, On Our Own, A-Moral и по-стари като Crowfish и One Faith.

За своите 5 години съществуване в клуба са свирили много групи от чужбина като 25 To Life (САЩ), Angel Crew (Белгия), Ballast (Канада), No Rest (Бразилия), Bleed Into One (Германия), Manifestation (Германия), Sloppy Livin (Литва), Born From Pain (Холандия), Confronto (Бразилия), Guided Cradle (Чехия/САЩ), Human Error (Унгария), Magrudergrind (САЩ), PAWNS (САЩ), Misery Indeх (САЩ) и много други. Клубът е затворен през 2009 г. от местната мафиотокрация на кмета-кретен и мафиот Кирил Йорданов.

Момчета с кубинки“ е стара punx&skins група от Варна. Свирят стегнат стрийтпънк/ой! с традиционни песни за обединение на пънкове и аполитични скинове и за гордостта на работническата класа. Звукът им напомня на стари банди като Nabat. Няколко лета поред те организираха дву- или тридневен стрийтпънк/ой/ска фестивал в Зона 51, но през 2007 третият ден бе провален от полицията и не се състоя, който се оказа и последният подобен фестивал засега. През 2004 издават демо с 4 песни, а през 2009 – първия си албум, който има страхотно оформление и артуърк, но песните също не блестят с много професионални студийни записи.

Побой!“ беше стрийтпънк/ой! група с пънкове и скинове от агитката на Спартак Варна. Отначало текстовете им са за бира, футбол и насилие. Правят кавъри на 4-Skins и Cockney Rejects. Но по-късно и след промени в състава започват да свирят олд скул хардкор, повлиян от стила на групи като Warzone и Cause For Alarm, дори правят кавър на Varukers.

Пройдоха“ е пънк/ска група с влияния от Sublime, The Toasters, Dropkick Murphys, Madness. Текстовете им са за алкохол. Имат записан диск „С аромат на джибри“. Рядко свирят извън Варна и са известни с култовия химн за Владиславово.

Pizza е стара скакор група от Варна. Името им идва от кръгло площадче пред магазина за алкохол в морската градина, където се събират пънкарите. Текстовете са забавни и хумористични, като се набляга на алкохола, тревата, киселото мляко, мезето и лентяйството.

Bombshelter започват през лятото на 2007. Силно повлияни от Discharge, свирят d-beat пънк и имат издаден дебютен DIY албум. Повечето им песни са на български език.

On Our Own е метълкор банда с доста тежки брейкдауни. Започват около 2006 и включват членове на Cold Breath. Имат издаден сплит с One Faith.

A-Moral е може би най-добрата група от Варна в момента. Започват през 2006, но всичките са ветерани от много други банди от 90-те. Това са Краската от Confront, Гецата от Crowfish и лудият вокалист Иво-Бежамето. Текстовете са изцяло свързани с тежката социо-политическа ситуация в България с корумпираните правителства, ЕС, НАТО, мафията на кмета Кирил Йорданов, „оправянето“ ни за 800 дни и пр. В края на 2007 издават дебютния си албум „Шутове за всички шутове“. Всички текстове са на български.
Unrest правят зверски кръст, вдъхновен от Disrupt, и са ветераните от началото на 90-те, но не правят концерти. В групата са Жоро и Сашо от Confront + Косьо от Frontpoint.

Организацията на хардкор/пънк фестивали и концерти във Варна е доста трудна. През 2002 4-тият ежегоден Freemind фестивал в Comix Club беше прекъснат на втория ден, след като пънк и хардкор хлапета бяха бити от полицията отвън. На следващата 2003 г., когато трябваше да се проведе петият Freemind отново в Comix Club, той изобщо не започна. Стотици пънкове и хардкор хлапета от България и дори от други страни излязоха да протестират пред общината! В деня преди започването на фестивала кметът-кретен и мафиот Кирил Йорданов официално забрани фестивала. Следващата година фестът мина без усложнения под името No Way Fest, като ще се запомни реюниънът на Confront под името Boycott! През 2005 и 2006 фестивалите бяха ОК. Но през 2007 преименуваният на Union Fest фестивал отново беше спрян в Comix Club. През август 2007 фестът започна да се прави на открито в индустриалната зона на града, където няма особени проблеми, освен ужасния прах и мръсотия, а името му е сменено на East Noise Attack Fest.

Култовите места, където се събират пънк и хардкор хората, продължават да са Обсерваторията и Улея в морската градина, досами централния плаж. Интересни места са музикалният магазин „OZZ“, „На Тъмно“, „Мухоморка“ и студиите за татуировки и пиърсинг, които се намират в същия район.

Затварянето на Зона 51 беше голям удар за сцената във Варна. Сега концерти се правят значително по-рядко и доста по-трудно. Много банди вече не репетират толкова често, защото нямат възможност да свирят на сцена често като преди в „Зоната“. Дискове на групи се купуват все по-рядко и интересът на хлапетата се губи все повече. Новото поколение хлапета са предимно апатични и слушат фешън „хардкор“, няма никакви зинове, няма почти никакъв активизъм и социални идеи в сцената извън текстовете на песните при някои групи. Най-силните банди в момента са старите Indignity, Another Day, Outrage, „Момчета с кубинки“ и по-нови като A-Moral, Bombshelter, Contradiction. Дано скоро да излязат нови зинове, групи, колективи и да се случи нещо позитивно.

Ignore
Използван и отхвърлен

Свят роден от нищо изпълнен със лъжа, купен и продаден на евтина цена.
Животът е изгубил своята красота, останала е само лошата страна.
Поробен и потиснат игнориран от света, човекът е машина без мозък и душа,
склонен да обича, стреми се към върха, към злото основано на омраза и лъжа.
Нощта се затваря над твоите очи и нечовешки закърнели са твоите мечти,
град-утопия изграждаш в себе си, бездушен и вулгарен, къде отиваш – спри!
Използвай своя мозък, преценявай и мисли, отваряй си очите, виж през всичките лъжи.
Светът не е това, което виждаш ти, а само е прикрит с фалшиви бои.
Клони към свободата, оковите хвърли, бори се за правата си законите смажи.
Хвани реалността и света очи в очи хвани се и разбий всичките стени.
Системата те тъпче, потиска поробва, системата, от която си малка част и ти,
поробен и потиснат, душевно осакатен – работиш и страдаш всеки шибан ден.
Системата те тъпче, купува, продава – използван и изхвърлен ненужен предмет,
продаваш себе си за пари, но защо? Това ли е цената на твоят живот?
Жив съм, за да живея в природната среда, не в лаборатория, в клетка да умра.
Човекът ме използва, човекът ме тормози, човекът ме измъчва и отнема моя живот.
Вземате го вие, невежи същества, убивате жестоко тяло и душа.
Ти бъркаш в моя мозък, тровиш моята кръв! Ти бъркаш в моя мозък, тровиш моята кръв!
Това ще продължава, все още, но защо, аз отчаяно се моля да спрете лудостта!

3 коментара

  1. Боян Георгиев

    Прецизно-подробни мемоари, но все пак сте пропуснали някои неща. Това е пънк от „Мръсния албум“ на варненската група „Релси и грес“:
    https://www.youtube.com/watch?v=PAeKRQxl6Ic

  2. Чудесна статия!
    Невероятно е как в един неголям град в източна Европа може да се зароди и развие толкова динамична пънк/хард кор сцена.
    Преди две години на концерт на MadBall в Букурещ имаше по-малко хора, отколкото на Freemind в Орбита през 1997.
    Кратко допълнение към пъзела от събития и спомени – през 97/98 концерти се правеха и в читалището на лятно кино Тракия. В клипа към песента на Last Hope – Last Hope има кадри от концерт в читалището.

  3. Петър Станков

    Може би всеки може да допълни историята с клипове от концертите на техните банди. Аз ще се изкефя много на клипове на Last Season и на Resemblance. Колкото и да не са точно в стила…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*