Група ГЛОБА: Завинаги в Плен

Група ГЛОБА: Завинаги в Плен

Годината е 1995.

Говорейки за историята на Глоба, би било несериозно, ако не споменем култовия проект, от който всъщност групата се пръква на този свят, а именно вездесъщите Ugly’s Pigs. Тази табуретно-акустична банда, използвайки повече мебели, отколкото инструменти е дебютната музикална експресия на две деца от гр. Шумен – Кристиан Желязков и Тома Бранкованов.

Подвизите на групата стават все по-популярни в града. Първите наченки на реклама са многобройните оплаквания на недоволни съседи в жилищния блок на Кристиан, в чиято стая текат репетициите.

След натрупването на много материал Ugly’s Pigs записват 75 албума и решават да покорят нови хоризонти. Така те слагат началото на концертната си дейност и организират няколко живи изяви по гаражите и мазетата на родната им улица.

Необратимо е. Славата им се носи от уста на уста и чрез други части на тялото също.

Момчетата изследват стилове като пънк, ска, ню уейв и тежък метъл, без дори да подозират, тъй като по това време не са и чували за такава музика, като изключим метъла, разбира се.

След тази шеметна авантюра другарите поглеждат по-Глобално към собственото си бъдеще на музикалната сцена и основават Глоба. От този момент нататък, въпреки многото метаморфози и редуване на различни музиканти през годините, групата записва 6 демо албума, провежда много концерти в Северна България и се превръща в култ заради енергията, която носи. Защото всички усещат, че Глоба е много повече от алтернатив рок група, усещат Глоба като движение. Тук приключваме с реденето на „…напудрени, издокарани, думи безсмислени…“ в изречения  и ви приветстваме с музиката им!

Специално за Lunatic.bg размислите си за живота, Вселената и всичко останало споделят Кристиан Желязков /вокал и китара/ и Тома Бранкованов /барабани/:

Кои сте вие?

Тома: Пипища и Мангуста, Хаяско и Палячо.

група Глоба

Защо започнахте?

Кристиан: Бяхме млади с много време за губене.

Тома: Не бях аз. Нищо не съм започвал.

Защо продължавате?

Кристиан: Защото сме стари – пълни с тъга по отминалата младост (и дълги скучни истории).

Тома: Не ми се мре още.

Кристиан Желязков, вокал и китара

Колко сте спечелили и колко сте изгубили?

Кристиан: Не достатъчно, за да ме е яд, че съм изгубил нещо.

Тома: Най-ценното, което съм спечелил са приятелите ми. Загубил съм една туристическа раница и една за ежедневна употреба.

Кои смятате за съмишленици в България?

Кристиан: Тези, които не ми пречат да правя нещата, както искам.

Тома: The Scroletics.

Какво слушате напоследък?

Кристиан: The Coral, The Scroletics, новото Ревю.

Тома: Дълго чаканият повече от десет години нов албум на 5’nizza, Saul Williams, jazz.

От кой жив човек се възхищавате най-много?

Кристиан: Георги Господинов и Милен Русков са двама съвременици, които заслужават внимание.

Тома: От всеки жив човек на име Живко или Живка.

Коя е най-надценената добродетел?

Тома: Свободата. Тя е най-голямата илюзия в тези времена. Не сме свободни и никога няма да бъдем, ако човеците не се променим генерално.

Кристиан: Изобщо цялата тая работа с добродетелите е плод на малоумни предавания в тъпи телевизии.

Тома Бранкованов, барабани

Как и кога се събуждате?

Кристиан: Твърде рано се налага да ставам за да помня как…

Тома: Събуждам се в страшни мъки, обикновено към 8-8:30. Причината е, че кучето иска разходка и храна, а за храната трябва да се работи, иначе неведнъж съм доказвал, че дългото и продължително спане ми  е силна страна. Най-продължителната връзка в живота ми е с възглавницата ми. Ежедневни скандали и раздели помежду ни…

За какво нямате време?

Тома: За себе си. За развлечения. Нямам време да си изхарча десетките левове които притежавам.

Кристиан: За лексикони…

Как изкарвате прехраната си?

Криситан: По схемата от 8:00 до 17:00.

Тома: С работа.

Как заспивате?

Кристиан: Усмихнат, прегърнал плюшено мече.

Тома: Трудно. Дълго и продължително стопявам ледовете между мен и възглавницата ми.

Димитър Манев, китара

Кое е най-голямото ти постижение?

Кристиан: В музиката – Глоба.

Тома: Станах баща. Синът ми е супер агент.

Каква е идеята ти за перфектното щастие?

Кристиан: Възможноста  да правя само неща, които харесвам и 7854215456987452365487899 левааааааааааааааа (може и във валута).

Тома: Това е илюзия, за която не ми се говори.

Ясен Станев, бас

Какво представлява най-голямото страдание?

Кристиан: Да те облъчват постоянно с безхаберие и простотия.

Тома: Да се изгубиш. Да скъсаш връзка със самият себе си. И пътят да се намериш отново.

Кой е най-големият ти страх?

Кристиан: Отново – да ме облъчват постоянно с безхаберие и простотия.

Тома: „Страх“ (първата версия) на Нова Генерация. Страшна песен!

Вие по спешност ли сте?

Кристиан: Не, по нужда съм!

Тома:  Да. Все пак един от псевдонимите ми е „Чичо Линейка“.

Говорите ли си сами и на каква тема?

Кристиан: Постоянно, шизофренното ми Ас е доста забавна личност.

Тома: Не, но си мълча  сам на всякакви теми.

Къде да ви видим и чуем?

Кристиан: youtube (група Глоба) facebook (същото) и в пенсионерски клуб „Опора“ всяка сряда от 18,00 часа.

Тома: Сутрин след първото кафе в помещението с порцелановия трон.

Докъде искате да стигнете?

Кристиан: До синьото сияние на  носталгията …

До кога ще продължавате?

Кристиан: „До последния си звезден миг…“

Тома: Докато задавате въпроси.

Здраве, пари и слава или вечна агония?

Кристиан: Слънце, мастика и Стоян Чанев (нашия мениджър) това ми стига за сега.

Тома: Вечна слава!…(на героите загинали в безмислието „ъндърграунд“)

Още от група Глоба – globamusic.com и facebook.com/globamusic

Снимки: Станислав Пацstanislaw.pac.photography/

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*