„Луди години“: Трябва да отидеш някъде, където да си починеш истински!

„Луди години“: Трябва да отидеш някъде, където да си починеш истински!

Сузана Кейсън завършва училище, заболява я главата и изпива цяло шишенце аспирин с бутилка водка. Родителите й решават, че има нужда от почивка и така се озовава в психиатричната клиника „Клеймор“. Там лекарите й поставят диагнозата „гранично разстройство на личността“, но тя предпочита да нарича състоянието си „плаващите пясъци на сенките.“

Хубавото е, че си намира приятелки – Лиса Роу, която е социопат, Джанет-симпатична анорексичка, Джорджина-патологична лъжкиня, абсолютната откачалка Деби /Британи Мърфи/ и чернокожата медицинска сестра Упи Голдбърг, притежаваща дарбата „да вижда истината“. Великата Ванеса Редгрейв е в незначителната роля на лекуващия психиатър.

С миловидното си личице Уинона Райдър е идеална да бъде главната героиня, чийто образ е реален – Сузана Кейсън бива хоспитализирана през 1967 година заради депресия и описва 18-те месеца, които прекарва в заведението за душевно болни в книгата си „Girl, Interrupted“, по която е и заснета лентата от 1999 година.

Анджелина Джоли толкова добре играе социопат, че печели Оскар за поддържаща женска роля за превъплъщението си в Лиса Роу. Продукцията си заслужава гледането дори само заради този образ.

Това не е депресиращ филм. Не е и произведение на изкуството. Всъщност използва драматични похвати и ефекти, за да внуши едно силно жизнеутвърждаващо послание. Ако търсите история за злоупотребите и насилието в заведенията за психично болни, по-добре се доверете на Джак Никълсън в „Полет над кукувичето гнездо“ от 75-та. „Луди години“ притежава много малко от гнета на тази стара класика. Но все пак съдържа непримиримата и безсилна ярост по отношение на цената, която трябва да плати индивида за свободата си и правото да живее в разрез с общоприетите схващания, норми и разпоредби.

Това е филм за тези, които също като Айнщайн, си задават вечния въпрос: „Аз ли съм луд или останалият свят нещо не е в ред?!“

Случвало ли ви се е да объркате сън и действителност?
Или да откраднете нещо, за което имате пари?
Струвало ли ви се е, че влакът е тръгнал, а той да не мърда?

Как да обясня на един лекар как се отменят законите на физиката? Защо гравитацията не работи?
Да обясня, …че времето може да се движи напред и назад… от сегашното в бъдещето и пак обратно…и не можеш да го контролираш?

Рано или късно всеки мисли за това.
Влезе ли мисълта веднъж в главата ти…ти ставаш…нов биологичен вид.
Вид, който изпитва удоволствие да фантазира за смъртта си.
Казваш нещо глупаво, самоубиваш се.
Харесва ти филма – живееш.
Изпускаш влака – самоубиваш се.

С бръснача боли, в реката – влага,
отровата – гадна. Пищови – не може;
примката – стяга…бензинът – смрадлив;
Както върви, по-добре да си жив.

Това е смисълът на „терор“-пията.
Затова снимката на шибания Фройд е на стената на всеки психиатър.
Той е създал цялата индустрия. Признаваш си и си спасен.
Колкото повече признаваш, толкова по-вероятно е да те пуснат.
Ами ако нямаш тайна?
Ще останеш тук до живот, като мен.

Хората имат много слабости. Прекалено много слабости… Слабости, които само чакат да бъдат посочени! Само това чакат!

Да си луд не означава да се пречупиш… или да имаш някаква мрачна тайна.
Да си луд означава…да се чувстваш увеличен.
Да излъжеш и това да ти достави удоволствие.
Да си пожелаеш да останеш дете завинаги.

Може би търсим скрити тайни, защото сами не си вярваме.

И най-голямата поука, която може да се извлече от филма:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*