Алън Гинзбърг: из „Америка“

Алън Гинзбърг: из „Америка“

За Автора

Гинсбърг е роден на 3 юни 1926 г. в Ню Джърси. Умира на 5 април 1997 г. в Йист Вилидж, Ню Йорк. Учи в Колумбийския университет, откъдето е изключван заради прогресивните си убеждения и действия. Завършва го през 1948 г. Изучава мистиците, пътува много, обича Сезан, лежи в затвора и в психиатрична клиника. Поддържа връзки с Нийл Касиди, Уилям Канастра, Джак Керуак, Херберт Ханке, Боб Дилън, Бил Бъроуз.

Америко, аз ти дадох всичко и сега съм нищо.
Америко, два долара и двадесет и седем цента, 17 януари 1956 г.
Не мога вече да понасям собствения си разум.
Америко, кога ще прекратиш човешката война?
По дяволите атомната бомба.
Не ме дразни, не съм добре.
Ще пиша пак, когато оздравея.
Америко, кога ще бъдеш нежна като ангел?
Кога ще се разголиш?
Кога ще видиш себе си от гроба?

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Америко, защо в библиотеките ти има сълзи?
Америко, кога ще изпратиш яйца на Индия?
Дотегнаха ми твоите смахнати изисквания.
Кога ще мога да отида в супермаркета и да купя всичко с чара си?
Америко, само ние с теб сме съвършени, не на оня свят.
Техниката ми дойде до гуша.
Ти ме накара да поискам да стана светец.
Сигурно има и друг начин да сложим край на този спор.
Бъроуз е в Танжер и няма да се върне, а това е зловещо.
Нима ти си зловеща или всичко е само пошла шега?

Мъча се да стигна до главното.
Не ще се отрека от мислите, които ме преследват.
Америко, престани да ме блъскаш, знам какво върша.
Америко, цветовете на цъфналите сливи се ронят.
Месеци не съм чел вестници, всеки ден съдят някого за убийство.

Към теб се обръщам.
Ще позволиш ли списание „Тайм“ да ръководи духовния ти живот?
Списание „Тайм“ е кошмар.
Чета го всяка седмица.
Когато се промъквам край сладкарницата на ъгъла, корицата
му винаги се взира в мен.
Чета го в сутерена на библиотеката в Бъркли.
Вечно ми говори за дълг. Сочи ми за пример бизнесмените,
кинопродуцентите, само аз съм несериозен.
Хрумна ми, че Америка — това съм аз.
Отново разговарям със себе си.

Азия се надига срещу мен.
Нямам никаква надежда за успех.
Добре е да прегледам националните си ресурси:
заведения, където продават марихуана;
непубликувана частна литература, която лети с 1400 км в час;
пет хиляди лудници.

Не споменавам нищо за моите затвори, милионите онеправдани,
живеещи в саксии, под светлината на петстотин слънца.
Аз премахнах публичните домове във Франция, сега е ред на Танжер.
Макар и католик, моята амбиция е да стана президент.
Америко, как да съчиня свещена молитва при тъпото ти настроение?
Ще постъпвам като Хенри Форд — строфите ми са оригинални като неговите автомобили…
Америко, ще ти продам стиховете си по 2500 долара парчето…
Америко, освободи Том Муни.
Америко, спаси испанските лоялисти.
Америко, Сако и Ванцети не трябва да умрат.
Америко, аз съм момчетата от Скотсбъро.

Америко, нали ти наистина не искаш да воюваш?
Америко, виновни са лошите руснаци.
Руснаците, руснаците и пак руснаците.
Русия иска живи да ни изяде… Да вземе колите от гаражите ни.
Да заграби Чикаго. Нужен й е червен Ридърс Дайджест.
Ще пренесе автозаводите в Сибир. Ще стане
господар на нашите бензиностанции.
Ох! Нищо хубаво не ни очаква. Те ще научат индианците да
пишат и четат.
Сигурно и негрите ще приберат. Ха! А ние по
петнайсет часа ще робуваме на ден. Помощ!!!
Америко, това е сериозно.
Америко, това научих от телевизионните ти програми.
Америко, нима това е истина?
За мен е най-добре да почна още отсега да работя.
Вярно е, че няма да постъпя в армията.
Не ми се ще и стругове да правя.
Аз съм късоглед и психопат.
Америко, все пак разчитай и на мойто немощно рамо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*